Ладията на Харон

Той беше сигурен, че няма да намерят нищо на борда на «Надежда». Дори ако подозренията му за участието на ПАПС в операцията на Иван Кериков бяха основателни, природозащитниците нямаше да са толкова глупави, че да оставят доказателства. За Мърсър целта на проверката беше тормоз, начин да уведомят Кериков, че е издирван. Предположи, че предишната вечер Дик Хена е проумял какви са намеренията му, но явно не бе казал всичко на хората си. Агентите се бяха подготвили за морска битка.

Моряк в кевларена жилетка и бойна каска развърза въжето на носа. Действията му бяха повторени от друг на кърмата и изведнъж катерът се отдели от доковете. Кормчията увеличи тягата и плавателният съд се отдалечи от кея. Агент Филдинг седна до Мърсър и подпря между краката си карабината.

Той запали цигара и предложи на Мърсър, който отказа. Планините около залива приличаха на заспали животни под гъстия балдахин от борове и дъбове. Хребетите бяха настръхнали като козина на язовец. Въздухът беше резлив и чист, предизвика сълзи в очите на Мърсър и съживи съзнанието му.

«Надежда» се поклащаше леко пред патрулния катер. Празните стрели на крана на левия борд висяха над перилата на главната палуба като ръце на скелет, нетърпелив за прегръдка. Само от няколко илюминатора струеше светлина. Останалите представляваха тъмни петна на лимоненожълтия корпус. Корабът беше тих. На палубите нямаше никого толкова рано сутринта и от комина се виеше лек пушек. Над кърмата прелетяха няколко морски птици и грабнаха остатъците от храната, която през нощта готвачът бе хвърлил за тях.

— Случаят е безпрецедентен — отбеляза Филдинг. — Доколкото разбрах, вие сте подали информацията, нали?

Мърсър кимна. Все още не се беше разсънил достатъчно, за да говори. Вълнението на агентите не го бе заразило.

— Искам да чакате на борда на катера, докато ние претърсим «Надежда». Не очакваме неприятности, но ще бъде по-безопасно, ако останете тук. Вие сте наблюдател.

— Господин Филдинг, това не е атака. Операцията не се базира на неоспорими доказателства, а на предчувствия и догадки. Предлагам вие и хората ви да се успокоите. Активистите на кораба няма да окажат съпротива, освен да мърморят недоволно.

— Е, за всеки случай. — Филдинг смъкна ципа на якето си и разкопча предпазната каишка на кобура си. Големият колт беше готов, ако се наложеше бързо да бъде изваден и използван в престрелка.

— Може ли да предложа нещо? — Мърсър посочи доковете, които вече бяха на двеста метра от тях. — В града живеят три хиляди души. Повечето стават рано. Ако не смятате да се превръщате в публично зрелище, мисля, че ще бъде по-умно да се качим на «Надежда» от щирборда, далеч от любопитни очи. Снощи забелязах, че «Надежда» има две гумени лодки «Зодиак». Не ги видях на дока в града, нито са от тази страна на кораба. Предполагам, че са завързани за стълбата към борда от отсрещната страна.

Агент Филдинг гневно погледна Мърсър. От изражението му беше очевидно, че не е помислил за това и вероятно е очаквал да щурмува «Надежда» и да го превземе на абордаж. Той поклати глава, отмести поглед и отиде да каже на кормчията да заобиколи кораба и да се приближи откъм щирборда.

Патрулният катер описа широка дъга във водата, оставяйки диря от бяла пяна. Корпусът се наклони толкова рязко, че планширите се озоваха само на няколко сантиметра от вълните. Агентите видяха стълба, спусната до нивото на водата. Гумените лодки «Зодиак» бяха завързани за най-долното ниво. На главната палуба стоеше мъж, който наблюдаваше с бинокъл катера на бреговата охрана. В другата си ръка държеше пушка.

Филдинг и другите двама агенти видяха оръжието и реагираха светкавично, като насочиха карабините и извадиха пистолетите от кобурите си. Действията им бяха толкова бързи, че стреснаха Мърсър. Някой хвърли мегафон на Филдинг. Агентът го улови със свободната си ръка и го приближи до устата си.

— ФБР. Хвърли оръжието си и сложи ръце зад тила си. Не мърдай, иначе ще открием огън. — Усиленият от мегафона глас отекна над водата.

Инерцията приближи катера до «Надежда». Оръжията на агентите следяха мъжа на палубата с точността на зенитни оръдия. Природозащитникът не понечи да хвърли пушката си, а само пусна бинокъла да увисне на кожения ремък около врата му.

— Хвърли проклетото оръжие! Веднага! — извика Филдинг.

— Не може да се качите на кораба — отвърна мъжът. Акцентът му беше френски или може би холандски. — Регистрирани сме в Холандия и вие нямате правомощия тук. Пътуваме под флага на приятелска страна.

— Намираш се в териториалните води на Съединените щати, задник — гневно изкрещя Филдинг. — Имам правомощия да взривя шибания ти кораб.

Думите му бяха подсилени от зареждането на карабината.

На палубата се появиха още хора. Повечето бяха облечени и този факт убеди Мърсър, че са наблюдавали катера на бреговата охрана, откакто е напуснал доковете. За щастие, доколкото виждаше, никой друг не беше въоръжен. Членовете на екипажа на «Надежда» се наведоха над перилата и се вторачиха в агентите.