Ладията на Харон

— Ако слушаше, щях да ти кажа, че открихме Иван Кериков — възкликна Хена. — Изглежда работи с някакви типове от Близкия изток, а не с група радикали с попечителски фондове.

— Какво научихте? — И последните следи от веселие изчезнаха от гласа на Мърсър.

— Проследихме фалшивия му паспорт до хотел «Холидей Ин» в Анкъридж. Наел е две стаи, апартамент за себе си и още две стаи, вероятно за телохранителите си. Персоналът си спомни, че трима от пазачите, които са араби, и мъж, отговарящ на описанието на Кериков, са напуснали хотела преди два дни. Времето съответства на изчезването на Хауард Смол. За съжаление ги изпуснахме. Сутринта нахлухме в хотела, но те бяха заминали преди два часа.

— По дяволите. Разбрахте ли дали се е обаждал на някого?

— Опасявам се, че и тук стигнахме до задънена улица. Обаждал се е, но на частна телефонна централа в Ню Йорк.

— И какво?

— Звъниш там и те свързват с друга линия. Така проследяването стига до частната телефонна централа, а не до човека, с когото си говорил. КГБ използваха този метод години наред в Съединените щати.

— Мамка му — прошепна Мърсър. — Все още нищо не се връзва. През последните два месеца в Аляска са внесени незаконно над двеста тона течен азот. На Кериков ще му трябват повече от няколко араби и двама телохранители, за да направи нещо с него.

— И смятате, че ПАПС са замесени? — чу се характерният глас на президента, който следеше разговора.

— Да, господин президент. Нямам доказателства, но тази организация е много подозрителна.

— Какво искаш да направим? — попита Хена.

— Да претърсите кораба им и да разберете дали течният азот е на борда, да проверите дали имат специални хладилници, където биха могли да го съхраняват. Арестувайте ги всичките, ако намерите дори машина за сладолед. Сигурен съм, че са замесени.

— Не мога да ходя насам-натам и да залавям кораби, които пътуват под чужд флаг, Мърсър.

— Я стига, Дик. Ти контролираш проклетото ФБР. Ще измислиш начин да качиш хората си на борда на «Надежда». Използвай прикритието на санитарни инспектори, които проверяват за бразилска срамна въшка. Каквото ти хрумне.

— Ако грешиш, ще ти скъсам задника — заплаши го Хена.

— Мислех, че ще го сториш, защото съм отишъл в Аляска.

— Добре. Какво друго знаеш?

— Нищо. А може би всичко. Научих, че Бърт Манинг е работил за Джонсън. И Джонсън е знаел точно в колко часа ще бъде извършено нападението в дома ми.

— Какви ги говорите? — Президентът мигновено усети скандала. Преди малко бе играл голф с Макс Джонсън.

— Не знам, сър, но говорих с дъщеря му и този факт много я е уплашил.

— Мърсър — намеси се Кони ван Бурен, — сериозно ли смяташ, че Джонсън е замесен? Той може да загуби много повече в Аляска от всеки друг.

— Съгласен съм с теб, Кони. Затова все още не съм сигурен дали е замесен. Това беше само информация, която научих и исках да ви предам.

— Ще проверим «Надежда», но искам веднага да се върнеш във Вашингтон — прекъсна го Хена.

— Добре, Дик — сериозно каза Мърсър, — но искам да бъда в екипа, който ще се качи на «Надежда».

— Операцията е на федералните власти. Ти си цивилно лице.

— Имай доверие на цивилните. Аз ти дадох следа, докато твоите двеста агенти, които си изпратил да слухтят из щата, не са открили нищо.

— Доктор Мърсър, аз ще се погрижа да участвате в операцията, но само като наблюдател. — Тонът на президента беше хладен и безстрастен. — Но искам лично да гарантирате, че след това ще се качите на първия самолет за Вашингтон.

— Можете да ми имате доверие.

Ричард Хена затвори мобилния си телефон и се облегна на креслото. Двамата с Кони ван Бурен седяха пред президента в Овалния кабинет. Макар че бяха облечени във всекидневни дрехи, обстановката беше официална.

Бяха там от два часа и обсъждаха осъществяването на новата енергийна политика на президента и участието на Хена, който трябваше да се погрижи всичко да мине гладко. Никой от вътрешните хора във властта във Вашингтон не беше толкова наивен, за да мисли, че предложението на президента няма да има сериозни последици както в национален, така и в международен мащаб. Петролните компании и природозащитните организации не бяха единствените участници, които се чувстваха застрашени от прекратяването на вноса на петрол.

Много страни производители на петрол виждаха в този ход поредната стъпка в плана на Америка да съсипе начина им на живот и затова се събираха в Лондон. Войнствените групировки в ОПЕК можеха да заплашват и да притискат Съединените щати, защото все още държаха мощно икономическо оръжие. Тримата души, седнали около голямото бюро, трябваше да се погрижат евентуалните репресивни мерки да не стигнат до бреговете на Америка.

— Кучият му син — изруга Хена, приближи се до вграденото в стената барче, наля си щедра доза шотландско уиски и го изпи на една глътка.

— Защо говориш така? — попита Кони.

— Мърсър знае повече от нас. Кълна се в Бога, че предизвиква тези кризи само за да ме злепостави — уморено отговори Хена. — Мисля, че не се справихте много добре, господин президент.

— Защо?