Легенда за камъка

Абатът очевидно почувства облекчение, че няма да му се налага да посещава гроба на Смеещия се княз. Обясни ни откъде да минем, след което се оттегли с поклони и промърмори нещо, което ми прозвуча като „четиридесет и две гърнета с риба“. Събрах образци от растенията и почвата и сетне заедно с Ли Као се отправихме към дома на благородника. Надявах се, че нервите му са здрави. На дневна светлина е лесно да проявяваш снизходителност към суеверията, но когато настъпи часът на бухалите, нещата стават различни. Воят на вятъра наподобява шепота на призраци, лунната светлина ражда сенките на луди монаси, танцуващи върху тревата, а в къщата се чуват пукот и пращене, наподобяващи стъпките на отдавна умрял безумен княз, изкачващ се по стълбището. Отгоре на това спалнята на княз Лю Пао бе разположена едва ли не върху гроба на побъркания му прароднина.

Глава 4

Имението бе голямо, както можеше и да се очаква, след като се знаеше, че дълго време бе служило за резиденция на рода на владетелите на долината. Твърде малка част от него обаче продължаваше да се използва, бръшлянът и храсталаците бяха покрили някогашните градини и навсякъде се виждаше разруха. Не изключвам тогава подсъзнателно да съм очаквал да съзра в него декор на ужасяваща история, но страховете ми се разсеяха още в мига, когато прекрачихме прага на все още обитаваната и поддържана част от дома. Дворът, украсен с декоративни камъни и обсипан с чакъл, бе засаден със срещащи се в долината растения. Преградата, предпазваща къщата от духове, бе красива проста плоча от червен камък върху поставка от сандалово дърво. Влязохме във вътрешния двор и веднага се оказахме сред феерия от ярки и весели цветове. Бяхме обградени от красиви цветя и приветствани от шумни пъстри папагали. Към вътрешния дом водеше дълга, покрита с лоза, пътека, а в началото й бяха поставени широки селски шапки за гостите, алергични към птичите изпражнения.

От разположението на помещенията реших, че гостната някога е била използвана за кухня. Не се появиха никакви раболепни лакеи и вратата бе отворена. Влязохме в преддверието и видяхме, че в него няма никакви огромни семейни паметни плочи, възхваляващи величието и потеклото на рода. Върху стената имаше един-единствен неголям текст. Господарят Ли, който бе изразил одобрението си на обстановката, остана много доволен от него. Обясни ми, че написаното е класическо есе на един от великите мъдреци на древността, Чан Чи Джу, представляващо един от четирите стълба, на които се крепи цивилизацията. Образованието ми не бе дотам напреднало, че да бъда в състояние да разпозная един стълб на цивилизацията, но тъй като текстът бе изписан със съвременни йероглифи, прочетох го с интерес.

Зад портата има пътека и тя трябва да се вие. В края на пътеката има външен параван и той трябва да е малък. Зад паравана има тераса и тя трябва да е равна. На терасата има цветя и те трябва да са ярки. Зад терасата има стена и тя трябва да е ниска. До стената има бор и той трябва да е стар. В подножието на бора има скали и те трябва да са с необикновена форма. До скалите има беседка и тя трябва да е скромна. Отвъд беседката има бамбукови храсти и те трябва да са нарядко засадени. Зад бамбука има дом и той трябва да е на завет. Встрани от дома трябва да има път и той трябва да е разклонен. Там, където се срещат няколко разклонения, трябва да има мост и той трябва да е труден за преминаване. В края на моста има дървета и те трябва да са високи. В сянката на дърветата има трева и тя трябва да е зелена. Над тревната площ има канавка и тя трябва да е тясна. В канавката тече ручей и той трябва да бълбука. Над ручея има хълм и той трябва да е назъбен. Отвъд хълма има равнина и тя трябва да е квадратна. В ъгъла на равнината има зеленчукова градина и тя трябва да е голяма. В градината има щъркел и той трябва да танцува. Щъркелът известява, че е пристигнал гостенин и той не трябва да се държи просташки. Когато гостенинът пристигне, му предлагат вино и той не трябва да се отказва от него. От виното гостенинът трябва да се напие, а пияният гостенин не бива да иска да се прибере у дома.

— Май бих искал да видя и останалите три стълба — рекох аз. — Този ми хареса.

— И до тях ще стигнем — обеща Господарят Ли. Отведе ме към жилищните помещения. Бяха обзаведени с прости и удобни мебели. От една стая се появи нашият домакин.

Дали някой друг освен мен е в състояние да сбърка принц с четка от пера за чистене на прах? Поне такова беше първото ми впечатление. Домакинът на дома бе дребен и мършав, но тънката му шия крепеше голяма глава, от която във всички посоки стърчаха коси, достатъчни, за да запълнят два дюшека. Сетих се, че князът се славеше като голям художник, когато видях петната от боя върху носа и брадичката му. От джобовете му стърчаха четки, а чашката, в която ги държеше, бе закачена с конец на шията му.