Легенда за камъка

Господарят Ли отбеляза, че изражението е действително интересно, но че може да се получи и от въздействието на три или четири лекарства, нито едно от които обаче не се произвежда в Китай. Запретна ръкави и отвори сандъчето си. Инструментите в него проблеснаха като ледени шушулки в хладното помещение. Абатът придоби вида на човек, готов всеки миг да припадне, а четиримата му помощници не изглеждаха по-добре. Самият аз никога не мога да свикна с такива гледки и ми бе необходимо усилие на волята, за да продължа да наблюдавам това, с което се зае Ли Као. Времето течеше изключително бавно. След десетина минути Господарят Ли се изправи и убийственото изражение на лицето му не бе резултат от играта на светлините.

— Нищо и половина — промълви той.

Надвеси се отново над трупа и инструментите повторно заиграха в ръцете му.

— Няма изпражнения от як, няма вулканическа пепел, няма и плитки на монахини, няма и цзао цзао — промърмори. — Труп като труп.

Зае се отново с работа и върху леда започнаха да се появяват части от тялото на Разногледия брат.

— Нашият покойник неотдавна е бил в голям град — рече уверено Господарят Ли. — Смъртта е настъпила не повече от четири часа след завръщането му.

Абатът нервно се размърда, сякаш се боеше от магии.

— Разногледият брат бе в Чанян — прошепна. — Умря няколко часа след завръщането си.

— Освен това не се е престаравал в изпълнението на монашеския си обет — отбеляза Господарят Ли. — Бих искал да зная как е могъл да си позволи да яде хилядагодишни яйца.

— Нито един монах не може да си позволи такова нещо — отсече строго абатът.

— Този си го е позволил. Изял е поне три.

— Та възможно ли е да има хилядагодишни яйца? — попитах с недоверие.

— Лъжа и измама, Воле — отвърна раздразнено Господарят Ли. — Това са обикновени пачи яйца, обработени с негасена вар. Варта се просмуква през черупката и бавно изпича яйцето. След като обработката по този начин продължи осем или десет седмици, яйцата се обявяват за хилядагодишни и се продават на фантастични цени на някои наивни новобогаташи. Иначе наистина са вкусни. В някои варварски страни отглеждат един плод, който има същия вкус. Нарича се авокадо — след това Ли Као постави нещо гнусно в една кофа на пода. — Запекът е същински дар божи за човек, занимаващ се с аутопсия. Абате, няма да е зле да узнаете, че в Чанян освен яйцата — наистина могат да се намерят само в голям град — Разногледият брат си е хапнал и други работи. Например супа от шарани и миди, омар в бобен сос, задушени патешки крачета, гарнирани с черни гъби, прасенце-сукалче с чесън, колбаси, захаросани плодове и медени питки. По моя преценка последната му вечеря ще да е струвала поне три сребърни монети.

Абатът се сепна.

— Проверете счетоводните книги! — изкрещя на монасите. — Вижте дали не липсват някои от кандилата и свещниците! Проучете дали скоро е имало обири по пътищата!

— Щом ще проверяват, нека някой изясни дали в последно време Разногледият брат е поръчвал необичайно големи количества туш за библиотеката. От онова, което наричат „Ресниците на Буда“. Да проверят и дали е поръчвал пергамент от типа „Жълт император“.

Монасите се втурнаха нагоре по стълбището, а абатът избърса потта от челото си с расото. Господарят Ли показа друг зловещ предмет.

— Воле, би трябвало да напреднеш повече в медицинската наука. Това тук е далакът. Не е в особено добро състояние. Вършел е работа, но не е бил съвсем надежден. Това е достойно за съжаление, тъй като в него се крие добронамереността.

Отряза още нещо, неприятно за гледане.

— Същото може да се каже и за сърцето, където се съдържа порядъчността, за белия дроб, в който се намира чувството за справедливост, и за бъбреците, които са хранилището на мъдростта. Единственият орган в действително добро състояние на Разногледия брат е бил неговият черен дроб, седалище на любовта. Предполагам, че покойният библиотекар е изпитвал силен душевен смут. Не е лесно да преливаш от любов, когато не ти достигат мъдрост, порядъчност и чувство за справедливост.

— Разногледият брат действително бе такъв — въздъхна абатът. — Имаше славата на специалист при изповядването на долни престъпления.

Затворих плътно очи, макар и с риска да ме сметнат за невъзпитан. Чу се звукът на работещ трион. Когато ги отворих отново, Господарят Ли вече бе махнал горната част на черепа и изваждаше съдържанието му.