Легенда за камъка

— Лунното момче и аз сме едно цяло — рече простичко. — Когато е с мен, няма да избяга. В компанията на всякоя друга ще изчезне още при първия полъх на вятъра.

Господарят Ли огледа гребена и кимна с разбиране. Утринната скръб го показа и на мен, и видях изобразената върху него рисунка на преплетени феникс и дракон. Обърна го от другата страна, за да ми покаже изписаните там също преплетени имена, нейното и на Лунното момче, при което неволно докосна ръката ми. Не знам дали реакцията ми щеше да бъде забележима в Ханчжоу, но тук тя направи впечатление на началничката.

— Винаги ли е толкова чувствителен? — попита тя, присвивайки вежди.

— Засега все още не съм виждал да излиза пушек от ушите му — отвърна разсъдливо Господарят Ли.

— Донеси кофа с вода — нареди началничката на слугата.

— Няма нужда — отвърнах с приглушен глас. — Просто се задавих с едно цветно листенце в чая.

В погледа на Утринната скръб, дотогава изпълнен с предпазливост и почуда, се появи и сянката на една малка усмивка. Момичето дискретно се премести в другата половина на стаята. Обяснението ми за цветните листенца, естествено, не бе прието сериозно от никого. Струва ми се, че тук му е мястото да вметна една тирада, която бях чувал многократно от Господаря Ли. Това е единственият начин да обясня реакцията си на допира ми с Утринната скръб.

Великата мечта на всички бюрократи и на повечето от аристократите е да се завърнат към най-добрия от всички възможни светове, към скования феодализъм, така великолепно възхвален от Конфуций. Постигането му предполага пълното подчиняване на селяните, като някои от методите, използвани за тази цел, свидетелстват за голяма изобретателност. Един от най-добрите от тях е установяването на система за даване на зестра, при която младоженката трябва да влезе в новия си дом заедно със значително количество земя или пари.

В практически план това означава, че селяните, които са имали нещастието да бъдат прокълнати с много женски рожби, трябва да се решат на избор между гладната смърт и убийството на децата си. Момичетата не се рентират със собствения си труд на полето. Родителите не могат да ги изхранят, — а и не са в състояние да ги омъжат. Единствената възможност, която им остава, е да ги удавят още след раждането им. На това аристократите реагират с думите: „Каква чудовищна безчовечност! Е, възможно ли е при това положение да позволяваме на свинете да бъдат стопани на кочините си?“ Селските момичета, които успяват да оцелеят, твърде скоро научават, че със самото си съществуване обричат родителите си на глад, и че освен това нямат шансове да се омъжат. Дори и да са просто хубавки, те често напускат семейството си и стават проститутки, за да могат от време на време да изпращат малко пари на близките си. На това аристократите реагират с думите: „Я ги вижте тези безсрамни улучници! Може ли на такива свине въобще да се предоставят каквито и да е права?“ Системата работи безупречно и ако някой все пак се осмели да каже на аристократите, че биха могли да понаучат едно-друго за нравствеността от уличниците, много бързо се сдобива с въдица, нож, фенер и неограничено време, през което може да разсъждава за морала, ловейки риба в някое блато в Сиам.

Когато докоснах ръката на Утринната скръб усетих, че тя има мазоли. Мазоли, които щяха да изчезнат напълно едва след години. Винаги съм смятал мазолите за по-ценни от бисерите. Разбира се, с това не обяснявам всичко, но поне едно нещо беше сигурно. Бях влюбен.

Господарят Ли се бе ухилил насреща ми.

— Ех, Воле, Воле! Де да можеше отново да съм само на деветдесет години — рече замечтано. — Воле, по време на нашето пътешествие си дръж лапите далеч от младата дама. Ти пък, Утринна скръб, от време на време го удряй с цепеница по главата. Той ще ти бъде благодарен за вниманието.

— Договорихме ли се? — попита началничката.

— Договорихме се — отвърна Господарят Ли. — Не ти обещавам нищо, но ще направя всичко възможно за новото назначение на императрица By. Ако не успея, ще сторя всичко по силите ми, за да намеря на гилдията оправна Покрови-телка. Можеш ли да изнудиш някого в пощенската служба? Времето не ни стига.

— Ще направя необходимото — отвърна началничката на проститутките.