Легенда за камъка

— Ли Као, знам чудесно, че небесата не обичат нетърпеливите, но все пак изминаха почти две хиляди години, откакто нашата гилдия получи знамение свише, че богинята, която ни покровителства, е била уволнена. Няма как да не сме нетърпеливи. Лишихме се от покровителството на Златния лотос, най-голямата курва, раждала се на света, а пък на нейно място се устроиха разни богини, които не биха могли да отмъкнат кесията на клиент, дори и да е мъртво пиян и да си е забил главата в каца с мед — продължи сърдито Началничката. — Всичко е обърнато с главата надолу! Дворецът ни е вързал да вършим единствено работата на тайните служби, от която падат само жълти стотинки. През последните пет месеца имаше осем случая на шарка. Отгоре на всичко дворцовите евнуси се опитват да отклонят вниманието на императора от деянията им, като го призовават да започне нова кампания в защита на обществения морал. Златният лотос нямаше да позволи такова нещо! — каза разгневено началничката. — Щеше да тръгне от звезда на звезда, докато прекоси цялата Велика река, и да поиска да бъде приета от самия Велик господар на нефрита. Трябва ни оправна жена като нея за покровителка, а не някаква лигава глезла.

В гнева си домакинята блъсна една крехка порцеланова чаша от масата и тя се разби на пода.

— Ли Као, ще ти заема момичето, което може да контролира Лунното момче. Нека остане при тебе толкова време, колкото е необходимо. В замяна пък ще те помоля да поискаш от императорския двор да отправи официална молба към Небесата да назначат нова Покровителка на проститутките.

— Боя се, че надценяваш моето влияние в двора — отвърна лукаво Господарят Ли.

— Боя се, че подценяваш моето умение да шантажирам — каза началничката. — Императорът не може да си позволи да пренебрегне молба, отправена, му от Господаря Ли. Аз пък ще имам грижата тя да бъде подкрепена от цялото войнство от църковници и чиновници. А и нашата кандидатка е една от прародителките на императора, така че той едва ли би искал да обиди духа на тази мила дама.

Господарят Ли се замисли.

— Да не би да имаш предвид императрица By? — попита той с известно недоверие в гласа.

— Че коя друга? — отвърна му началничката. — Тя и без това стигна до престола, като скачаше от легло на легло. Пък и защо й е да се пържи в Ада, когато би могла да свърши нещо полезно на Небесата?

— Ще излезе, скъпа приятелко, че ще се осмелиш да поискаш от Императора на небесата да назначи на министерски пост, макар и младши, една тиранична владетелка, отровила сестра си, племенницата си и един от собствените си синове — възкликна Господарят Ли. — Принудила друг свой син да се обеси, наредила да бичуват до смърт три нейни внука и една внучка, екзекутирала двама заварени синове и наредила всичките им шестнадесет мъжки рожби да бъдат обезглавени, удушила тридесет и шест старши министри и затрила цели три хиляди семейства. Отгоре на всичко се оказала една от най-умните владетелки на Китай. Така хитро се настанила на престола, че съперниците й въобще не разбрали как е станало. Боя се, че Великият господар на нефрита ще приеме акредитивните писма на императрица By тогава, когато реши да назначи и мен за Покровител на уличните разказвачи.

Началничката за миг го изгледа мълчаливо и след това с очарователен жест протегна ръце към него, сякаш искаше да го дари с нещо.

— Гилдията ме упълномощи да предприема всякакви мерки, каквито сметна за необходими, а пък аз упълномощавам теб. Ли Као, известно е, че е имало случаи, когато Небесата са се вслушвали в твоя глас. Появи ли се такава възможност действай, както намериш за добре. Знай само, че нашата покровителка трябва да бъде с корав характер, умна, съобразителна, с бърза реакция, неспособна да изпитва каквито и да е угризения и с морала на червей-дървояд. Ех, Ли Као, жалко, че не си от нашия пол!

Господарят Ли стана и се поклони.

— По-голяма похвала не бях чувал през живота си — отвърна искрено.

Видях как в погледите им се върна предишният странен блясък и насмалко не ми прилоша. Реших, че отново ще започнат някаква церемониална игра. Тъкмо тогава се появи слугата в компанията на млада дама. Бе дребна, стегната и хубава. Не дотам хубава обаче, че да се почувствам като прасе в компанията на пауни. Началничката обърна към нея поглед, изпълнен с топлота.

— Това е Утринната скръб. От нея никога няма да стане добра курва, тъй като сърцето й е твърде нежно — представи я тя. — За щастие друго нежно нещо в нея няма. Решителна е и твърде опитна за годините си. Няма да ти създава никакви трудности, докато е с теб.

След това се обърна към момичето.

— Това са знаменитият Господар Ли и неговият помощник Вол Номер Десет. Трябва им Лунното момче. Те ще имат грижата да го измъкнат от лапите на краля на Чао, а пък твое задължение ще бъде да държиш момчето под контрол, докато свърши работата, която се очаква от него.

Утринната скръб се поклони. Свали гребена, с който придържаше косата си, и го подаде на Господаря Ли.