Легенда за камъка

Последваха други реплики от същия род, които продължиха няколко минути, след което ни бе поднесен чай. Докато те си разменяха изящни любезности, аз се чувствах като фъшкия сред трюфели. Така и никога няма да разбера защо напълно нормални хора си губят времето с такава словесна мъгла вместо да си кажат простичко за какво са дошли и да си свършат работата. Началничката започна церемониалната игра, като хвърли листа от цвете върху златистата повърхност на чая.

— Скъпи приятелю, тези цветя навярно ще умрат от самота, защото изглежда са се свършили пеперудите ми — каза тя жаловито.

Господарят Ли веднага влезе в тон.

— Уви! Нито едно цвете не е съвършено, ако е без пеперуди — съгласи се той. — Така, както хълмовете не са съвършени без извори, а скалите — без мъх.

— Нима един поток е истински, ако няма камъчета? Нима едно високо дърво е истинско, ако не е обвито от лиани? Нима мъжете са истински, ако не притежават ума на Ли Као? — изрече напевно домакинята ни.

След този комплимент Ли Као направи поклон и нежно докосна китката й с края на пръста си.

— Една жена не е истинска, ако не притежава нежността на цвете, гласът на птица, осанката на върба, кости като нефрит, кожа като сняг, очарованието на езеро през есента, сърцето на поетеса и душата на моята прекрасна домакиня.

— Ненадминат чаровник — рече тя с въздишка и погледна стария сбръчкан пръст, опрян върху изящната й китка. — Страстта, скъпи приятелю, разкрива само долната част на вселената.

— В такъв случай поетът е длъжен да я облече в нови одежди — извика Господарят Ли. — Да пея ли за планини в одежди от облаци? За върби, обвити от дъждовни капки? За поляни, облечени в лунни лъчи?

Началничката ни поднесе още чай и цветни листа.

— С одеждите трябва да се внимава — отбеляза тя. — Понякога се събличат твърде лесно, а друг път въобще не можеш да ги свалиш. Зелените хълмове се отразяват във водата, която поема своя цвят от тях. Доброто вино ражда поезия, която поема красотата си от виното.

— И една прекрасна жена е като стих — отвърна Господарят Ли. — Осмисляш я най-пълно, когато си леко опиянен. Ако един обикновен мъж успее да проникне до мислите на чаровна дама, той прилича на блед облак, обагрил се благодарение на слънцето. Или пък на тих поток, превръщащ се във водопад, когато се стича по стръмна скала. Всички неща са във връзка помежду си. Затова именно приятелството е такава ценност и приятелите трябва да се подбират внимателно.

Тя погали сбръчканата му ръка.

— В такъв случай ще избера за приятел древна непоклатима скала.

— А ако скалата е само сън?

— Ще се превърна в сянка на този сън — отвърна нежно тя. Господарят Ли изпи чая си, отпусна се назад и започна да изчислява нещо наум.

— По десет точки ли? — попита той. Началничката укорително се удари по бузата.

— Не, аз допуснах грешка. Чан Чу беше писал, че страстта удържа само долната част от вселената, а аз казах „разкрива“. Не повече от осем точки.

— Значи, дължа ти шестдесет и шест — заключи Ли Као.

— Шестдесет и седем — отвърна му тя твърдо. — Е, Као, с какво мога да ти помогна?

— Свържи ме с майстор на звуци. Казаха ми, че най-добрият намира подслон при теб, когато е в града.

Тя кимна утвърдително.

— Да, това е Лунното момче. Чувал ли си го?

— Не съм, но са ми казвали, че такива като него се появяват веднъж на хиляда години — отвърна Господарят Ли.

— Ако питаш мен, съмнявам се досега в Китай въобще да се е раждал майстор като него. Спешно ли ти трябва?

— Много спешно. Сблъсках се с нещо, от което недоумявам. Началничката присви очи и го погледна.

— Лунното момче отсъства от града — каза тя. — Нито един човек с всичкия си не би приел покана от краля на Чао, но Лунното момче се отзова най-охотно.

Господарят Ли подсвирна от удивление. Началничката вече бе започнала да говори съвсем делово.

— Кралят не е проблем. Ако някой е в състояние да се справи с това огромно чудо на природата, това ще си ти. Друг въпрос е да се справиш с Лунното момче.

— Чувал съм, че не обича да го контролират — промърмори Господарят Ли.

— Умножи това, което си чул, по хиляда и няма да сгрешиш. Бих могла обаче да ти услужа с единственото живо същество в света, пред което той се държи като малко агънце.

Дръпна края на един звънец и се появи слуга. Тя му каза нещо на ухото и той се отдалечи.

— С какво ще искаш да ти се отблагодаря? — попита Господарят Ли.

— Със своето влияние и с четчицата си за писане — отвърна тя. Изправи се и започна да се разхожда нетърпеливо из стаята, също като мъж, притиснала юмрук в дланта.