Легенда за камъка

След това Господарят Ли се изплю със забележителна точност върху една статуя на Куей Син, бог на изпитите.

— Така, а сега нека видим каква е действителността — продължи той. — Малкия Хон Вон наистина го хващат за ръчичка и го водят в учебно заведение. Там го учат насила на езици, краснопис, поезия, рисуване, танци, музика, шах, етикеция, придворни ритуали, философия, религия, история и на трудовете на класиците. След това той получава възможност да започне наистина да учи нещо — математика например. Или пък селско стопанство, инженерство, икономика, медицина, управленчески и бойни изкуства. Взима си изпитите блестящо и получава първото си официално назначение. И какво става с него след това?

Въпросът не бе риторичен и Господарят Ли наистина очакваше да му отговоря.

— След това някой негов началник, наследил своята длъжност от вуйчо си, му вижда сметката — предположих аз.

— Правилно — рече одобрително Господарят Ли. — Хон Вон се оказва в света на неоконфуцианците, за които всяко нововъведение е анатема. Блестящият му проект за нова канализационна система ще бъде отхвърлен, защото няма аналог в древните времена. Астрономическите му наблюдения ще бъдат използвани като обвинителен материал срещу него, когато дойде времето да го съдят за ерес, защото истинността им не може да се потвърди от древните книги. Неговите рисунки не са имитация на древните, поезията му не е плагиатство и есетата му не засягат нито една от триста тридесет и трите официално одобрени теми за есета, така че ще бъдат всичките изгорени. Хон Вон ще смята, че е извадил голям късмет, ако бъде просто разжалван, лишен от имущество и изритан на улицата, за да пукне от глад. Ако наистина е гений, късметът му няма да сработи. Лин Це Шу е бил изпратен в изгнание в един толкова отдалечен край на Туркестан, за който казват, че там слънцето още не било изгряло. Сун Ту По бил заточен в Хайнан, чиито основни експортни стоки са маларията, крастата и проказата. Чу Суй Лан бил видян за последен път, когато потънал в едно тресавище във Виетнам. Когато Хан Ю слязъл от затворническата лодка в Суатоу, насмалко не го изяли крокодилите.

Вен Чан, бог на литературата, отнесе следващата порция плюнка.

— Воле, един китайски гений още на млади години започва да присяга към каната с вино, след като разбере какъв е пътят, простиращ се пред него — каза Господарят Ли. — Не се чуди тогава, че най-великите ни хора са вървели крадешком, а не изправени, когато са влизали в историята?

— Учителю, по-хубава автобиография от тази не бях чувал досега! — казах възторжено.

Господарят Ли все още се радваше на голямо уважение, макар и с един по-особен привкус, така че нашите образци от почва и растения бяха приети с предимство в Божествената академия за алхимически изследвания. Оттам потеглихме в посока към императорския град и към квартала с големите дворци на чиновниците. Отново осъзнах своето нищожество, след като видях Дворцовия град, където живееше императорското семейство, и Портата на киноварния феникс, водеща към Великия сияен дворец на император Тан Тай Тун. Господарят Ли обаче очевидно нямаше работа в двореца. Зави към една постройка, от която кръвта ми изстина. Това бе Портата на прекрасната гледка, водеща към седалището на Тайната служба. От двете страни на портата имаше сламени чучела, обвити с изсъхналите кожи на висши държавни служители, осъдени за корупция — императорът се бе заел сериозно с изпълнението на задълженията си и Господарят Ли кимна одобрително. Сетне продължи към една по-малка сграда и след малко помолихме да ни приеме една легендарна дама.

Началничката на проститутките е най-могъщата жена в Китай, освен когато самият императорски престол е зает от жена. Нейната гилдия е сърцето и душата на шпионажа и отговаря почти изцяло за проучването на тайнствените мисли на варварите. От нейния дворец непрестанно тръгват куриери, носещи шифровани послания към Будоара на сияйните придружителки в Ханчжоу, Слънчевия дворец в Лоян и Замъка на нарастващото съвършенство в Пекин. Немалко могъщи велможи, споделили своето ложе и тайни с някоя млада дама, сутринта са заварвали на нейно място служебна пратка с жълт шал.

Предполагах, че ще чакаме дълго, но Господарят Ли връчи визитната си картичка и след броени минути се оказахме в присъствието на самата велика дама. Бе на средна възраст, висока и много красива. Гласът й наподобяваше звука на изящен музикален инструмент.

— Приветствам те, о, най-изтънчен и прославен сред мъдреците — каза тя и се поклони доземи.

— Приветствам те, о, най-прекрасна от земните богини — измърка Господарят Ли и се приведе също доземи.