Легенда за камъка

— Лъжа и измама, деца мои! Лъжа и измама! Изсъхнала гнилоч, покрита с боя и украсена с лъжи — почти издекламира Господарят Ли. Закачи небрежно лютнята Вен By на един гвоздей. — Някой глупак ще учи двадесет или тридесет години, за да започне да поназнайва нещо. На мъдреца са му достатъчни от двадесет до тридесет минути, за да стане експерт. В този свят на признание се радва не умението, а авторитетът.

— Господарю, вие правите чудеса за моето образование — рекох.

— И за моето — добави възхитено Утринната скръб.

— А какво ще правим сега? — полюбопитствах аз.

— Ще чакаме да ни арестуват — отвърна спокойно Господарят Ли. — Разбира се, кралят не ми повярва даже и за момент, но сигурно се е позабавлявал. Какво ще кажете за Златните момичета?

Краля бях зърнал само като огромен силует, спотаен в сенките. Момичетата обаче бяха ясно забележими.

— Красиви са — отвърна Утринната скръб. — Красиви и опасни. Обърнахте ли внимание на началничката им? Така силно боготвори краля, че изгаря от желание да убие някого, за да го докаже.

Господарят Ли кимна утвърдително.

— Бъдете много внимателни, когато ни извикат при негово величество. Лунното момче беше ли сред публиката?

— Не, господарю. — отвърна Утринната скръб.

Покоите, заделени за нас, бяха просторни. Имаше няколко отделни спални помещения, свързани с бани, които предизвикаха у Утринната скръб и у мен изумление. В една от тях имаше вана, облицована с нефритови плочки, която се пълнеше с топла вода от устите на деветоглави бронзови дракони и се изтичаше през устите на деветоглави бронзови костенурки. Сапунът бе направен от благовонни билки от Фенлай, а хавлиите бяха от плътен бархет. Цяла стена от гостната заемаше шкаф с книги, а останалите стени бяха украсени с прекрасни картини върху брокат в нефритови рамки. Мастилницата върху бюрото бе от изящен пурпурен камък и Господарят Ли поясни, че е истински полускъпоценен камък от устието на Лин Лан. Обонянието му го отведе до помещение, пълно с вина от всички краища на империята. Той си избра една кана, взе я и отиде с нея до прозореца.

Опитваше се да опознае замъка. Между две високи успоредни каменни стени имаше дълбок ров и всеки, който пресичаше моста над него, биваше спиран от стражата три пъти. Измъкването от замъка нямаше да бъде лесна задача, а и разбиранията на крал Ши Ху за украса не допринасяха за повишаване на настроението ми. По горната част на стените бяха прикрепени пики с набучени на тях отрязани глави. До други пики, все още незаети, имаше табелки с изписани на тях имена. Както разбрах по-късно, това бяха имената на разбойническите главатари, чиито глави се очакваше не след дълго да направят компания на първите.

— Те вече са тук. — прошепна Утринната скръб.

Не бях чул да се отваря врата, но когато се извърнах, видях, че при нас вече се бяха озовали шест от Златните момичета заедно с началничката им. Имаше жестоките и проницателни очи на орлица и направи повелителен знак в наша посока. Господарят Ли вдигна ръка.

— Ще възразите ли, ако първо се освободя от това ужасно нещо? Боя се, че ще се препъна в него, ако то преди това не ме задуши.

Отлепи първо фалшивата си брада, а после и изкуствените вежди. Златните момичета ни поведоха по лабиринт от облицовани с мрамор коридори, докато стигнахме красива лакирана врата, висока четиринадесет стъпки. След като се отвори, оказахме се в най-красивата зала, която бях виждал в живота си.

Бе достатъчно голяма, за да послужи за сцена на пет селски празненства и едно въстание. Части от нея бяха отделени с водни завеси. Водата струеше от тавана и падаше в езерца, в които плаваха пъстроцветни рибки. Слънчевите лъчи огряваха прекрасни скали, оставени във вида, в който ги бе създала природата. Въздухът бе наситен с уханието на цветя. В центъра на залата бе разположена скала от синьозелен камък, на която й бе необходима само една възглавница, за да се превърне в трон. Върху скалата седеше Ши Ху, крал на Чао.

Колкото повече го наближавахме, толкова по-голям ставаше той. Очите му приличаха на малки светли точици, изписани върху огромното му лице, и изпитах облекчение, когато ми се стори, че в тях проблясва сянката на весело пламъче. Коленичихме, после направихме ритуалните три поклона и девет реверанса, след което той ни даде знак да се изправим. Гласът му бе благ, но се чувстваше, че под тази благост се крият гръмотевици.

— Предпочитаме те без брада — каза кралят на Господаря Ли. — Белотата й беше малко пресилена, макар и да не можем да те укорим за това, че си позволил на изкуството да надделее над реалността. Изпълнението ти беше чудесно.

Господарят Ли се поклони.

— Кои сте вие и какво искате?

— Ваше величество, фамилното ми име е Ли, а собственото ми име е Као. Имам лек недостатък на характера — рече учтиво Господарят Ли. — Това е моят бивш клиент и настоящ помощник, Вол Номер Десет, а прекрасната млада дама е Утринната скръб. С ваше позволение, тя би желала да покаже на ваше величество своя гребен.