Легенда за камъка

Утринната скръб свали гребена от косата си и го подаде на началничката на телохранителките, която го разгледа внимателно, търсейки върху него следи от отрова, преди да го подаде на краля. Той спря погледа си върху преплетените феникс и дракон, после го обърна и прочете имената, и след това даде знак на едно от Златните момичета, което веднага излезе от стаята.

— Утринната скръб иска да се срещне отново с Лунното момче и не видях причини да не й помогна да влезе в двореца — обясни учтиво Господарят Ли. — Що се отнася до мен, по следите съм на един ръкопис. Искам само да го прочета, не да го присвоя. Чул съм, че ваше величество е страстен колекционер на редки вещи, затова си и позволих свободата чрез безобидна шега да проникна във вашия замък. Разполагам с част от въпросния ръкопис.

Подаде парчето пергамент на Су Ма, началничката, която отново го огледа, преди да го връчи на краля. Започнах да изпитвам симпатия към огромния владетел, когато забелязах недоумението, което се изписа на лицето му. Очевидно и той разбираше от древна стенография, колкото и аз. Той сви рамене и подаде парчето пергамент на началничката, която го върна на Господаря Ли.

— Това не ми говори нищо — каза владетелят. — А колкото до информацията ти, тя не е съвсем точна Колекционираме не редки вещи, а редки хора. А ето го и бисерът на нашата колекция.

Иззад една от завесите от течаща вода се появи едно от Златните момичета в компанията на младеж. Утринната скръб забрави напълно протокола, нададе радостен писък и се затича към него. Младежът, чиято радост очевидно не бе по-малка, се устреми насреща й. Прегърнаха се така плътно, че за миг заприличаха на едно тяло с две глави. Предполагам, че кожата ми през това време е придобила зелен цвят, а пък скърцането на зъбите ми се е чувало чак в Сучжоу.

Не беше справедливо един смъртен да притежава външността на Лунното момче, може би най-красивият мъж на света. Отгоре на това бе така облечен, че и един паун пред него щеше да изглежда невзрачен. На главата си носеше пурпурна златовезана шапка, украсена със скъпоценности. Челото му бе украсено с сребърен обръч, върху който бяха изобразени драконът и фениксът и имената, които вече бях видял на гребена на Утринната скръб. На шията му бе закачена златна верижка във формата на съвъкупляващи се змии. Върху тъмночервената му туника бяха бродирани ярки цветя и пеперуди. В пояса му бяха преплетени мотиви от цветя и житни класове. Върху туниката имаше синьо сатенено наметало със златно везмо. От сатен и златно везмо бяха направени и обувките му. Най-дразнещо бе това, че в облеклото му нямаше нищо пресилено. Единственото, Което в момента липсваше на Лунното момче, бяха ръкоплясканията. Тази нечестива твар щеше да прекара живота си под дъжд от розови листа, докато през това време клетият Вол Номер Десет щеше да чисти някой обор от фъшкии. Най-сетне са разделиха. Кралят им даде знак да се доближат. Лунното момче поведе Утринната скръб към престола. Кралят на Чао присегна и много внимателно положи първо Лунното момче, а после Утринната скръб върху огромния си скут.

— Много очарователни дечица сте — рече и целуна Лунното момче по бузата. — Ти си най-скъпият от всичките ми скъпи гости и виждам, че споделяш душата си с Утринната скръб. Защо ли е така? — сетне внимателно улови Утринната скръб за брадичката и се втренчи в очите й. — Какво има в теб, дете мое? — дълго време я изучава и след това продължи с шепот. — Да, ти си нещо като сърцевина на Лунното момче. Името му обаче не е подбрано удачно. По-скоро бих казал, че той е като слънцето, а ти си като луната. Човек не може да погледне слънцето, без да бъде заслепен. Заради това мъдреците, които го изучават, първо наблюдават луната.

Кралят се усмихна и от усмивката му стаята се напълни със сияние. Бе чистата и непорочна усмивка на дете. В същото време не бе лишена от някакъв странен копнеж, примесен с тъга. Внимателно повдигна косата на Утринната скръб и върна гребена на мястото му.

— Би ли искала да се сдобиеш с униформа от самурени кожи и със златен лък, дете мое? — попита кралят с тих и любезен глас. След това леко се засмя. — Разбира се, не е справедливо да ти задавам сега такъв въпрос, а и ти не си длъжна да ми отговориш. Нито едно от нашите момичета не е било карано да върши нещо против волята си. Утринна скръб, ние те желаем, но ще те ухажваме така, както сме ухажвали всички останали и ти ще бъдеш свободна сама да вземеш решение.

Без каквито и да е усилия повдигна двамата млади хора и отново ги спусна на пода. След това премести погледа си върху Господаря Ли.