Левиатан

Тоя параход-чудо има две парни машини, две мощни гребни колела от двете страни и едно гигантско витло на кърмата. Шестте мачти, високи чак до небето, са снабдени с пълно ветроходно оборудване, така че при попътен вятър и с пълен ход на машината корабът е в състояние да развие скорост 16 възела! За тоя параход са използвани всички най-нови постижения на корабостроителната промишленост. Сред тях са двойният метален корпус, който спасява кораба дори при удар в скала; специални странични килове, които намаляват люшкането; пълното електрическо осветление; херметичните отсеци, огромните хладилници за отработената гореща вода — изброяването на всичко би отнело много време. Целият опит от многовековните усилия на изобретателния и неспокоен човешки ум е съсредоточен в тоя горд кораб, който безстрашно пори морските вълни. Вчера отворих напосоки, както отдавна съм свикнал, Свещеното писание и изпитах потрес: в очите ми се набиха думите за Левиатан, онова страшно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов. И потръпнах, като разбрах внезапно, че там не се говори за морски змей, както са смятали древните, нито за кашалот, както твърдят днешните рационалисти — не, Библията явно разказва за тоя същия „Левиатан“, който ще ме достави от мрака и ужаса към щастието и светлината. Преценете само:

Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас; отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява. На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен; на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.5

Парният котел, кипналата мас — тоест мазутът, светлата диря е следата зад кърмата. Та това е очевидно!

И тогаз се уплаших, скъпа Емили. В тия редове се съдържа гневно предупреждение — дали е само до мен или до пътниците на „Левиатан“, или пък до цялото човечество? Нали гордостта е нещо лошо от гледна точка на Библията? И ако Човекът, въоръжен с техническите си играчки, „на всичко, що е високо, гледа смело“, дали това не би довело до някакви катастрофални последици? Не се ли възгордяхме премного с будния си ум и сръчните си ръце? Къде ли ще ни отнесе царят на гордостта? Какво ли ни чака занапред?

И тогава отворих молитвеника, за да се помоля — за пръв път от много дълго време. И изведнъж прочетох:

Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена. Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загинват. Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.6

Но когато, обзет от мистично чувство, с трепереща ръка отворих Книгата за трети път, възпаленият ми поглед се спря в скучното място от Числа, където някакъв древен счетоводител стриктно изброява жертвоприношенията на колената Израилеви. И аз намерих покой и позвъних със сребърното звънче и заръчах на стюарда да ми донесе горещ шоколад.

Комфортът на парахода в помещенията за отбраното общество е направо смайващ. В това отношение „Левиатан“ наистина няма равни. Безвъзвратно отминаха времената, когато пътуващите за Индия или Китай са се свирали едни връз други в тъмни дупки. Вие знаете, любима съпруго, колко остра е у мен клаустрофобията, но на „Левиатан“ се чувствам сякаш стъпвам по просторните крайбрежия на Темза. Тук има всичко необходимо за борба със скуката: и танцувална зала, и музикален салон за класически концерти, и прилична библиотека. Обзавеждането на първокласните каюти не отстъпва на най-добрите лондонски хотели. Тия каюти са сто. Освен тях има и 250 каюти втора класа с 600 места (не съм надзъртал там, не понасям мизерията) и както казват, имало още и големи товарни трюмове. Само прислугата, без да броим матросите и офицерите, е над 200 души — стюарди, готвачи, лакеи, музиканти, камериерки. Можете ли да си представите, не съжалявам ни най-малко, че не взех със себе си Джереми. Тоя безделник само си пъхаше носа където не му е работа, а тук точно в единайсет пристига камериерка, почиства и подрежда и изпълнява всичките ми заръки. Това е и удобно, и разумно. Ако искаш, може да позвъниш на лакей да ти прислужва при обличането, но според мен това е вече прекалено, аз се обличам и събличам сам. В мое отсъствие на прислугата е строго забранено да влиза в каютата, а аз, когато излизам, слагам косъм между вратата, и касата. Страх ме е от шпиони. Вярвайте ми, мила Емили, това не е кораб, а цял град и има предостатъчно от всякаква измет.