Левиатан

Сведенията за парахода почерпих предимно от обясненията на лейтенант Рение, голям патриот по отношение на своя кораб. Впрочем той никак не ми е симпатичен и най-сериозно го подозирам. Старае се с всички сили да прилича на джентълмен, но мен не може да излъже, аз калпавата порода я надушвам от километри. Тоя субект ме покани в каютата си, мислеше, че ще ми направи добро впечатление. Отбих се — не толкова от любопитство, колкото от желание да оценя степента на заплахата, която може да представлява тоя мургав тип (относно външността му виж писмото ми от 20 март). Обзавеждането е оскъдно и това толкова повече бие на очи заради безвкусните му претенции за изисканост (китайски вази, индийски наргилета, жалко морско пейзажче на стената и тям подобни). На масата между картите и навигационните прибори видях голям фотографски портрет на жена в черно. С надпис на френски: „Седем фута под кила, скъпи! Франсоаз Б.“ Попитах дали е жена му. Оказа се, че била майката. Трогателно, но не го освобождава от подозрения. Възнамерявам и занапред да проверявам курса на всеки три часа, нищо че ми се налага да ставам на два пъти през нощта. Естествено, докато плаваме през Суецкия канал, това е излишно, но не ми се ще да губя навика за работа със секстанта7.

Разполагам с предостатъчно време и го запълвам освен с писането на писма и с наблюдение на тоя панаир на суетата, който ме заобикаля отвсякъде. Сред тая галерия от човешки типове се срещат и доста занимателни. За някои от тях вече Ви писах, а от вчера в нашия салон се появи ново лице. Представете си — руснак! Казва се Ераст Фандорин. Вие, Емили, знаете моето отношение към Русия, тоя уродлив израстък, загрозил половината Европа и третина от Азия. Русия се мъчи да разпространи оная пародия на християнство, своята религия, и варварските си обичаи върху целия свят и Албион е единствената преграда на пътя на тия нови хуни. Ако не беше решителната позиция, която правителството на Нейно величество зае в сегашната Източна криза, цар Александър щеше да сграби в мечешките си лапи целите Балкани и тогава…

Впрочем вече съм Ви писал по тия въпроси и не ми се ще да се повтарям. Освен това мислите за политика ми действат зле на нервите. Сега е осем без четири минути. Както вече Ви съобщих, чак до Аден „Левиатан“ живее по британско време, затова в осем часа тук вече е нощ. Ще отида да измеря дължината и ширината, след което ще вечерям и ще продължа писмото си.

Десет часът и шестнайсет минути

Виждам, че не съм довършил за мистър Фандорин. Май по-скоро го харесвам въпреки неговата народност. Има добри маниери, мълчалив е, умее да слуша. Вероятно спада към онова съсловие, което в Русия наричат с италианската дума intelligenzia, като подразбират образована европейска класа. Ще се съгласите, скъпа Емили, че едва ли можем да причислим към цивилизования свят общество, в което европейската класа е обособена в отделна прослойка от населението и при това е обозначена с чужда дума. Представям си пропастта, която дели човекоподобния мистър Фандорин от някой космат kossak или muzhik, които представляват над 90 на сто от населението на тая татарско-византийска империя. От друга страна, образованият и мислещ човек би трябвало да е много извисен и облагороден от подобна дистанция. Трябва да поразсъждавам над тая мисъл.

Хареса ми колко елегантно мистър Фандорин (между другото, оказа се, че той е дипломат, това обяснява много неща) постави на мястото му оня непоносим селяндур Гош, който твърди, че е рентиер, макар отдалеч да си личи, че тоя тип върти някакви мръсни сделки. Не бих се учудил, ако целта на пътуването му е закупуване на опиум и екзотични танцьорки за парижките вертепи. (Последното изречение е задраскано). Зная, скъпа Емили, че сте истинска лейди и няма да се опитате да четете задрасканото. Поувлякох се и написах нещо недостойно за Вашия целомъдрен поглед.