Левиатан

Но кой би могъл да допусне, че завръщането в родината, последният етап от седемгодишните изпитания, ще е толкова трудно? Във Франция поне можех да се храня в уединение, можех да се наслаждавам на разходки, на общуване с природата. Докато тук, на парахода, се чувствам като оризово зрънце, по грешка озовало се в купичка с фиде. За седем години живот сред червенокосите варвари не успях да свикна с някои от техните отвратителни навици. Когато виждам изтънчената Клебер-сан да реже с нож кървавия бифтек и после да облизва с розово езиче зачервените си устни, ми се повдига. Ами тия английски умивалници, в които човек трябва да запуши сифона с тапа и да си мие лицето с мръсна вода! Ами кошмарните дрехи, измислена от някой извратен ум! В тях човек се чувства като шаран, увит в омаслена хартия, за да се опече върху жар. От всичко най мразя колосаните яки, от които шията ми се изприщва, и кожените обувки, които са истински инструмент за инквизиции. Като див азиатец аз си позволявам да се разхождам по палубата с лека юката22, а нещастните ми съседи по маса от сутрин до вечер се варят в одеждите си. Чувствителните ми ноздри много страдат от мириса на европейската пот — остър, мазно-месен. Ужасен е също навикът на кръглооките да се секнат в носии кърпи, да ги прибират със сополите обратно в джоба, отново да ги вадят и отново да се секнат! Вкъщи просто никой няма да го повярва и ще помислят, че си фантазирам. Макар че седем години са много време. Може дамите у нас също вече да носят такива смехотворни фльонги на задника и да се олюляват с високи токчета. Много ще ми е интересно да видя Кьоко-сан с подобен тоалет. Та тя е вече голяма, на тринайсет години. След година-две ще ни оженят. Може и по-рано. Как искам да се прибера по-скоро.

Днес постигането на душевна хармония ми беше особено трудно, защото: 1) Открих, че от куфара ми е изчезнал най-добрият инструмент, способен лесно да разсече и най-дебелия мускул. Какво означава тази странна кражба? 2) По време на обяда отново изпаднах в унизително положение — много по-лошо, отколкото с Карл Смели (виж записките от вчера). Фандорин-сан, който все така много се интересува от Япония, взе да ме разпитва за бушидо23 и самурайските традиции. Стана дума за семейството ми и за моите прадеди. Понеже му се представих за офицер, русинът започна да ме пита за въоръжението, униформите и бойния устав на императорската армия. Беше ужасно! Когато разбра, че никога не съм чувал за пушката на Бердан, Фандорин-сан ме изгледа много странно. Сигурно си е помислил, че в японската армия служат пълни невежи. От срам съвсем забравих за добрите обноски и бързо излязох от салона, с което, естествено, още повече задълбочих конфуза.

Дълго не можах да се съвзема. Отначало се качих на палубата с лодките, където пече най-силно и затова няма никой. Съблякох се, останах само по препаска и половин час усъвършенствах техниката на удара маваси-гири. Когато постигнах необходимата кондиция и слънцето започна да ми се вижда розово, седнах в поза дзадзен24 и четиридесет минути се опитвах да медитирам. Чак след това се облякох и отидох на кърмата да съчинявам танка.

Всички тези упражнения ми помогнаха. Сега вече знам как да запазя достойнство. На вечеря ще кажа на Фандорин-сан, че ни е забранено да говорим с чужденци относно императорската армия и че съм излязъл толкова бързо от салона, защото днес имам ужасно разстройство. Мисля, че ще прозвучи убедително и няма да изглеждам невъзпитан дивак в очите на съседите си.

Същият ден вечерта

Каква ти хармония!

Случи се нещо катастрофално. За срам ръцете ми треперят, но трябва незабавно да напиша всички подробности. Това ще ми помогне да се концентрирам и да взема правилното решение. Засега само фактите, умозаключенията после.

И така.

Вечерята в салона „Уиндзор“ започна както винаги в 8 вечерта. Макар предварително да бях поръчал салата от цвекло (red beet), сервитьорът ми донесе полусурово кърваво телешко. Бил чул red beef. Бучех с вилицата кървящата плът на убитото животно и с тайна завист гледах първия помощник-капитан, който ядеше апетитно зеленчуково рагу с крехко пилешко.

Какво още?

Ами нищо особено. Клебер-сан както винаги се оплакваше от мигрена, но ядеше с голям апетит. Тя изглежда в цветущо състояние, класически пример за лека бременност. Сигурен съм, че когато дойде моментът, бебето ще изскочи от нея като тапа от пенливо френско вино.