Левиатан

Рената закъсня за закуска и затова последна научи за събитията от предната нощ. Всички един през друг се надпреварваха да й разказват невъобразимите, кошмарни новини.

Значи, капитан Рение вече не е капитан.

Значи, Рение изобщо не е Рение.

Значи, той бил синът на онзи раджа.

Значи, той е убил всички.

Значи, снощи параходът насмалко да потъне.

— Докато ние спокойно сме си спели в каютите — с разширени от ужас очи шепнеше Клариса Стамп, — този човек е насочил кораба право към скалите. Представяте ли си какво щеше да стане? Ужасяващо скърцане, сблъсък, пукот на раздраната обшивка! От удара човек пада от леглото си и в първия момент не може да разбере какво става. После всички викат, бягат нанякъде. Подът все повече и повече се накланя встрани. И най-страшното: ако преди това параходът непрекъснато е вървял, сега е спрял! Всички изскачат разсъблечени на палубата.

— Not me!56 — решително се обади мадам Труфо.

— … Моряците се опитват да спуснат лодките на вода с все същия мистично приглушен глас продължаваше да нарежда чувствителната Клариса, без да обърне внимание на репликата на докторшата. — Но тълпите от пасажери се щурат по палубата и им пречат. При всяка нова вълна корабът все повече се накланя встрани. Вече ни е трудно да стоим на краката си, трябва да се държим за нещо. Нощта е черна, морето реве, в небето вилнее буря… Най-после една от лодките е спусната на вода, но обезумелите от страх хора така са се наблъскали в нея, че тя се преобръща. Дечицата…

— М-моля ви, достатъчно — меко, но категорично прекъсна емоционалния й разказ Фандорин.

— Мадам, защо не се хванете да пишете морски романи? — с укор отбеляза лекарят.

Рената бе замръзнала на място и се бе хванала за сърцето. Бездруго беше бледа, недоспала, а от всички тези новини направо позеленя.

— Ох — каза тя и повтори: — Ох. — После се скара на Клариса: — Защо ми разправяте тия ужасии? Не знаете ли, че в моето положение не бива да слушам подобни неща?

Шаро липсваше на масата. Не беше в стила му да пропуска закуската.

— Къде е мосю Гош? — попита Рената.

— Все осте разпитва арестувания — съобщи японецът. През последните дни той вече не странеше от останалите и не гледаше Рената на кръв.

— Мосю Рение наистина ли си призна за всички ония невъобразими неща? — ахна тя. — Той си въобразява! Сигурно се е побъркал. Да ви кажа, отдавна забелязах, че нещо не е много наред. Той ли каза, че е син на раджата? Пак добре, че не е син на Наполеон Бонапарт. Просто е мръднал, клетият, то е ясно!

— Има нещо такова, госпожо, има нещо такова — чу се отзад умореният глас на комисар Гош.

Рената не чу кога е влязъл. Ами да, бурята бе отминала, но морето все още не беше утихнало. Параходът се люшкаше върху неспокойните вълни и нещо непрекъснато скърцаше, звънкаше и пукаше. Пробитият от куршума Биг Бен не люлееше махалото си, но пък се клатеше той самият. „Рано или късно дъбовият изрод непременно ще се сгромоляса“ — помисли си между другото Рената и се съсредоточи върху Шаро.

— Е, какво стана, разказвайте! — настоя тя.

Полицаят бавно отиде до мястото си и седна. Направи знак на стюарда да му налее кафе.

— Уф, капнах — оплака се комисарят. — Пътниците знаят ли?

— Целият параход говори, но засега малцина са наясно с подробностите — отговори докторът. — Аз научих всичко от мистър Фокс и сметнах за свой дълг да информирам присъстващите.

Шаро погледна Фандорин и рижия Перко и учудено поклати глава.

— Значи вие, господа, не сте от бъбривите.

Рената разбра смисъла на репликата, но сега не това беше най-важното.

— Какво става с Рение? — попита тя. — Наистина ли си призна за злодеянията?

Шаро с наслада сръбна от кафето. Днес беше нещо по-особен. Вече не приличаше на старо псе, което общо взето, лае, но не хапе. Сега току-виж ти се нахвърлил. Заплеснеш ли се, може да те сръфа. Рената реши да преименува комисаря на Булдог.

— Хубаво кафенце — рече Булдога. — Призна си, разбира се, призна си. Къде ще ходи? Е, създаде ми главоболия, но старият Гош има богат опит. Сега вашият приятел Рение седи и пише показания. Така се е разписал, че няма спиране. Излязох, за да не му преча.

— Защо пък да е „мой“? — уплаши се Рената. — Я стига. Той е просто възпитан човек, готов да услужи на бременна жена. Не вярвам да е чак такова чудовище.

— Щом свърши да пише, ще ви дам да прочетете показанията му — обеща Булдога. — Като на стара приятелка. Толкова часове сте прекарали на една маса. Сега вече край на разследването. Мосю Фандорин, надявам се да не адвокатствате на моя клиент? Този вече няма как да избегне гилотината.

— По-скоро лудницата — каза Рената.

Русинът също понечи да каже нещо, но се въздържа. Рената го погледна с особен интерес. Спретнат, хубав, сякаш цяла нощ сладко бе спал в креватчето си. И както винаги облечен шик: с бяло сако и копринена жилетка на ситни звездички. Много интересен типаж. Рената не беше срещала подобен досега.

Вратата се отвори толкова рязко, че едва не изхвръкна от пантите си. На прага стоеше един моряк и се пулеше като полудял. Щом зърна Гош, той се втурна към него, зашепна му нещо и отчаяно размаха ръце.