Линията на бляновете

Той се обърна при самата врата и погледна светлинките на малкото градче, водещо се за столица на Граал. Тук беше тихо и спокойно — корабите на Империята загиваха далеч от никому ненужната планета. И някъде вече горяха градове, а щурмоваците бурлатита, родени, за да убиват, вече се хвърляха в битки.

Ако Къртис Ван Къртис дадеше на хората „Линията на бляновете“, всичко това щеше да се повтори още милиони пъти. Вместо Шедар щеше да изгори Таури, вместо Сакра хората щяха да унищожат Мелкон. Същността нямаше да се промени. Бог правеше своите подаръци, но човешките мечти бяха само за едно.

Сила и власт. Живот и смърт. Любов и подлост.

Който и да премине през Линията, новият свят ще стане щастлив само и единствено за него. Също както не бе станал щастлив този свят — вече сбъднал нечии блянове.

— Ще ви отуча да мечтаете — каза Кей Дач.

КРАЙ