Линията на бляновете

— Да. Светове на тезгяха. Плати си и върви. Истински свят, не бълнуване на наркоман, нито пък виртуална реалност. Свят, в който можеш да станеш император или роб, безсмъртен или пеперуда-еднодневка. Това, което искаш. Без никакви граници.

— Сега разбирам Седмин — каза Кей. — аТанът беше еволюцияплюс… най-добрите оставаха живи. „Линията на бляновете“ е еволюция с три минуса. Първо ще си отидат най-талантливите, които са реализирали мечтите си. После слабите и нетърпеливите, уморилите се да се борят. Всички, които имат някаква стойност и могат да си платят.

— Татко ще дари на хората свобода.

— Той ще продаде на човечеството деградация.

Дач повдигна от земята карабината си и без да откъсва поглед от Артур, свали предпазителя.

— Не мисля, че ще се получи — каза момчето.

— Аз също. Но си струва да опитам.

— Не си прав, Кей — Артур не изглеждаше уплашен. Силата, предпазила го от лазерния лъч, едва ли щеше да направи изключение за плазмата. — Поговори с баща ми, той дълго е мислил върху това.

— Прекалено силно ще се наложи да викам.

— Не е задължително. Това е Праг, Кей. Оттук тръгват много пътища…

Дач не забеляза почти нищо — нито движение на устните, нито напрежение в погледа. Само сянка на отчужденост върху лицето на момчето.

И Къртис Ван Къртис, облечен в строг костюм, се озова до тях. Кей дори не успя да се учуди. Нямаше време за това.

— Радвам се да ви видя, шефе — каза Дач. — Говорим за бляновете. Не правете резки движения и всичко ще бъде наред.

14

Къртис Ван Къртис беше чакал този миг четири години. От найпървия път, когато Артур, още наистина дванайсетгодишен, беше поел чрез аТана към Граал. Тогава го водеше човек, който във всяко отношение превъзхождаше Кей Алтос. Генетично модифициран убиец, способен да пребори бурлати и да изпревари мелконец. Загинаха на космическото пристанище на Култхос, веднага след като купиха кораб. Терористичен акт, чиято случайна жертва стана Артур.

После случайностите прераснаха в закономерности, също като в Злата земя, където не можеха да попаднат недостойни. Ако Къртис не беше толкова сигурен, че Бог не се намесва в хода на събитията във Вселената, би приел това като знак свише и би тръгнал сам на път. Ако съществуваше поне малък шанс, че в отдалечените отдели на „аТан“ няма вражески агенти, той би плюл на собствените си правила и би наредил Артур да бъде съживен на Граал.

Всичко това бе станало невъзможно след първия опит да се отвлече момчето, след като съживеното тяло се оказа лишено от личност. Някой беше научил за случващото се и единствената надежда на Къртис си оставаше случайността — невъзможно беше да се предвиди на коя планета ще се съживи човек, загинал на Тера. Не могат да бъдат затворени всички пътища, така че той наемаше все нови и нови придружители. Алтос беше добър, но нищо повече. Къртис очакваше да се провалят веднага, още щом разбра, че са се съживили на Инцедиос. Но времето си минаваше, а сигналите на невронните мрежи не се прекъсваха. После дойде странната постъпка на Алтос, който бе възобновил аТана си и бе изпратил на Къртис писмо. Сетне — трите зомбита. И Граал.

Къртис Ван Къртис стоеше на планетата, на която не беше стъпвал повече от век. Не при самата Врата, но вече на Прага. Впрочем до Вратата трябваше тепърва да стигне. Кей Алтос, най-успешният от слугите му, се беше прицелил в господаря си със стара плазмена карабина. До него седяха две момчета, приличащи си като отпечатъци от един и същи негатив. С еднакви драскотини на лицата, облечени в евтини парцали… сякаш Къртис се беше върнал в собственото си детство. Единият го гледаше сериозно и спокойно, другият се усмихваше, явно очаквайки реакцията му.

— Не ставайте глупав, Кей — каза Къртис.

— Нямам намерение… — Алтос отмести карабината, но само едваедва.

Къртис Ван Къртис премести погледа си върху момчето със сериозно лице и каза:

— Здрасти, сине. Виждам, че имаме неприятности.

Отвърна му другият:

— Здрасти, татко. Беше ми много интересно дали ще ме познаеш.

Къртис седна до Артур. Погледна накриво Кей, който, изглежда, се интересуваше повече от течението на водата в реката.

— Променил си се — призна си Къртис и ободряващо се усмихна на второто момче. — А ти сигурно си от Сигма-Т? Артур с изтритата памет?

— Браво — каза Кей. — Казва се Томи, но също е ваш клонинг.

— Много неща ли му разказа? — попита Къртис сина си.

— Всичко. Така трябваше.

Кей Дач чакаше отговора на Томи. Но той мълчеше. Заговори Къртис:

— Какво пък, преизпълнихте задачата. И вероятно искате да уговорим новите цени?

— Да. Искам да знам две неща.

— Питайте.

— Какво има отвъд Прага?

— Бог.

— Машината, създала света, все още не е Бог.

— Кей, щяхте да ме разберете, ако можехте да минете през Вратата. Но пътят е отворен само за мен, Артур и Томи.

— А аз нужен ли съм ви? — за пръв път от появата на Къртис се обади Томи.