Линията на бляновете

Кей Овалд крачеше заедно с някой друг из гората. После, доста рязко, излезе на брега на морето. Сетне се приближи до плет от гъст храсталак. Доста разнообразна планета е тази Ендория… Спътникът на Кей бе извън зрителното му поле, те почти не разговаряха, така че Владимир превключи на последното денонощие. Двубоят с бурлатито, както и множество други събития, останаха неизвестни за него.

— Да легнем да поспим, а? Стоката я проверихме… — каза, гледайки в лицето на Кей, тъмнокосо момче. Синът, естествено. При мисълта за дългите часове, запълнени с инвентаризацията на кутии и контейнери, на Чен му се прииска да изключи екрана. Обаче той добросъвестно продължи наблюдението, за да види дали мъжът и момчето ще легнат в различни легла, след което, гризейки ноктите си, включи възпроизвеждането на последните няколко минути.

Тук любопитството му получи богата храна. Режисьорите на Къртис можеха да са доволни: Владимир Чен изгледа зрелището на космическата катастрофа три пъти поред. На бис видя двукратно същите събития и от очите на Артур. Този запис обаче беше малко по-кратък и следователно — значително по-безинтересен… След като се замисли за момент за ужасите на космоса, Владимир реши да запази лентата с последните три дни на Кей Овалд. Смъртта в пустотата бе впечатляващо зрелище, а и на Ендория си заслужаваше да хвърли още един поглед. Не копира паметта на Артур. Любопитството е убило не само котката. Владимир Чен уверено вървеше към същата съдба.

2

Кей възкръсна с ясната мисъл, че няма да прости тази смърт на Къртис. Работата не беше в болката — алго-пистолетът убиваше доста по-болезнено. Просто това беше отвратителна смърт. Отвратителна, и великолепно изпълнена.

— Име? — попита мек женски глас.

Това е първият ми аТан…

— Какво? Къде съм? — Кей се размърда върху познатия и ободряващо твърд диск на репликатора. Таблото на стената съобщаваше: „Инцедиос“.

— Всичко е наред, мистър. Жив сте. Как се казвате?

— Кей… Кей Овалд. Къде съм?

— Поданство?

— Ендория. Гражданин на Ендория съм, изисквам… това „аТан“ ли е?

— Да. Вие сте спасен. Подарен ви е нов живот. Кажете кода си.

Жената беше страшно търпелива — стара жена с младо лице. Кей й каза кода. Смути се, когато забеляза, че е разсъблечен. Намъкна безплатната аТанска дреха, подходяща само за миене на подове и възкликна:

— Боже мой, синът ми! Той загина!

— Артур Овалд е тук, с вас — успокои го жената. — И двамата бяхте съживени.

Върху лицето на Кей цъфна усмивка, той полушепнешком произнесе:

— Този аТан се оказа изгодна покупка, нали?

— Надяваме се да ви бъдем постоянни партньори.

Радостта върху лицето на жената изглеждаше почти искрена. Зад гърба на Кей дежурният лекар тихичко отстъпи в ъгъла, криейки в юмрука си спрея с транквилизатор.

— Държите се добре за новак — отбеляза жената.

Магаре.

— Ние, Овалдовите, не излизаме толкова лесно от равновесие — увери я Кей. — Мис, а мога ли да видя синчето?

Тя се поколеба.

— Според правилата… какви ги говоря… Елате с мен.

— А къде сме, няма ли да ми подскажете?

— Инцедиос.

— Слушал съм нещо…

— Да, в момента доста се говори за планетата. Оттук, мистър Овалд. Влезте.

Артур седеше на края на репликатора. Вече беше намъкнал безплатните панталони, сега бе ред на тениската. Ако се съди по забавените движения, тук лекарят не беше останал без работа.

Интересно, играеше ли Артур или наистина беше паникьосан?

— Старият пръч Къртис не е лъгал в рекламите си! — извика Кей. — Артур, ние сме живи!

Артур Къртис повдигна очи. Не беше станал по-млад — във всеки случай толкова, че да е забележимо. Но приликата с момчето, убило Кей на Каилис, леко се бе разсеяла.

— Татко — с треперещ глас произнесе детето.

— Мъничкият… — Кей повдигна Артур и го прегърна.

Напълно неочаквано Къртис-младши реши да заплаче.

Даже стоейки с детето в ръце, с полузатворени очи, Кей продължаваше да наблюдава обстановката. В реанимационната се забелязваха седем души — явно целият дежурен персонал. Две жени в бели престилки — операторки на репликаторите, двама мъже с тъмнозелени екипи — лекари. Някакво младо същество с неясен пол, мургаво и златокосо, поскоро момиче. Двама много здрави мъже — охраната.

Сътрудниците на „аТан“ бяха дошли да получат морално удовлетворение.

Да, отстрани всичко това трябва да изглежда трогателно. Самодоволен провинциален търговец и неговият син тийнейджър. Едва сключили договор за безсмъртие — и катастрофирали.

Хип-хип ура!

Кой клевети „аТан“? Обикновените хора, опората на Империята, въстават от прахта за нов живот! Само най-опасните престъпници са лишени от правото на аТан. Работи за безсмъртието си, работи за себе си, работи за Къртис Ван Къртис!

Само за три раси в Галактиката е достъпен аТан. Само хората не са наложили ограничение върху безсмъртието. Плати и живей…

И изведнъж, за един кратък миг, Кей Алтос се видя през очите на аТанците. Видя човека, комуто е провървяло. Видя досадния търговец, омекнал при вида на съживения си син.

За миг Кей Алтос се порадва на самия себе си.

Младото същество се приближи към него и с кадифен глас каза: