Линията на бляновете

— Добре. Ако метежниците освен това вземат и двама пленници и ги подържат между живота и смъртта…

— Всичко ще бъде направено.

— Луис — Изабела почти нежно го привлече към себе си и погледна в очите му, — ако вървиш с мен… до края… ще се издигнем по-високо, отколкото някога си мечтал. Но ако издърпаш одеялото към себе си, ще издействам обявяването ти за „лице с един живот“.

Номачи кимна. Той вярваше, че Изабела е в състояние да издейства от командващия на Службата на Инцедиос Кърт Рокхайм такава присъда. Кърт беше шумен, приказлив исполин, необременен нито от прекален ум, нито от глупост. При разпитите на жени той обичаше да гаси пури в гърдите им.

Любовницата, позволяваща му да прави същото, би могла да получи много.

— Ще вземем най-добрите си хора. И най-добрите от останалите раси — продължаваше да говори Изабела — Извикай Ахар и Т/сан. Аз ще отзова Кадар и Маржан от операцията, в която участват в момента.

— Струва ли си да вземаме същества от други раси?

— Луис, струва си да вземем всеки, който не използва аТан. Ахар, Т/ сан, Кадар, който вечно е затънал в дългове, Маржан, която вярва в древния си бог. Разбра ли? И научи кой е този Кей Овалд. Ако трябва, провери всичките поданици на Империята, но узнай кой е.

Отправяйки благодарности към съдбата за навреме удължения аТан, Луис на бегом напусна кабинета. Кал гледаше след него. Трябва да има начин да се убие безсмъртен, трябва, иначе трудолюбивите глупаци ще изпълнят целия свят.

И Артур Ван Къртис ще й каже какъв е този начин.

— Как стана така, че не успях да те разгледам по-добре, момче? — с мъркащ глас каза Кал. — Успя да ме излъжеш, хлапе.

Артур Ван Къртис й се усмихваше от екрана.

12

В бара (огромен екран с фалшив изглед към космоса, три масички, учтив младеж зад бара) Кей си позволи чаша земно вино. Виното беше прекалено слабо и кисело за неговия вкус, но той изпи чашата до дъно.

Кей възнамеряваше да прекара в бара доста време — там беше полутъмно и се разнасяше тиха музика. Но след няколко минути при него седнаха двама емигранти от Инцедиос: млада съпружеска двойка или просто влюбени. Имаха нужда да общуват с някого и след като разпознаха в Кей човек, дошъл отдалече, се пльоснаха на неговата маса. Първите десет минути разговорът беше даже интересен. После на Кей му стана скучно и той си тръгна. Остана със смътното усещане, че двамата искаха да завършат запознанството си с него чрез тройка в леглото, но така и не се решиха да изложат директно желанието си.

В магазинчето на лайнера Кей купи обемист сак, дрехи за себе си и Артур, станер и „Конвой“ — за да заменят конфискуваните от Службата на планетата оръжия. Разбира се, не му ги връчиха — можеше да си ги вземе едва на излизане от кораба. Кей разбираше, че ако предчувствията на Артур са верни, то на изхода от хиперскока лайнерът ще бъде посрещнат от рояк патрули и чифтът детски играчки няма да помогне кой знае колко. Но без оръжие се чувстваше сякаш е гол.

Настроението му започна да се разваля. Кей отдавна бе престанал да се вълнува заради бъдещи неприятности, но в момента бе изнервен поради някаква причина. Чак като се приближаваше към каютата, разбра къде е проблемът.

Отношението му към Артур вече не беше като към клиент. Основно правило — никога не охранявай приятели.

Кей Алтос си бе позволил да изпита симпатия към момчето. Той мислеше не за камшика и наградата — просто не искаше Къртис-младши да умре за пореден път. Това беше катастрофа…

По телевизионната мрежа на кораба вървеше някакъв местен сериал. Героинята — млада девойка от бедно, но честно семейство, крадеше плодове от градината на богат търговец на торове. След като я хвана на местопрестъплението, търговецът изпадна в екстаз от нейната красота и уреди на момичето работа в магазин. Собственикът на магазина, поразен до дъното на душата си, й помогна да започне работа на пътнически кораб. Капитанът на кораба…

Най-неприятното бе дори не това, че многобройните любовни сцени бяха учудващо еднообразни и безвкусни. Гледайки широкото личице на младата сапунена звезда с прекалено раздалечени очи, Кей не можеше да проумее кой би й хвърлил око, освен излежал десетгодишна присъда каторжник. Нима това бе идеалът за красота на Инцедиос?

Кей поръча последната, деветдесет и шеста серия и след две-три минути напълно вникна в смисъла на случващото се. Хубавицата работеше в централния офис на „аТан“, на Тера, като същевременно търсеше малолетния си син, роден в десета серия и откраднат в единайсетата. Когато Артур се върна в каютата, Кей с удоволствие съобщи:

— Виж, това е Къртис Ван Къртис.

— Така ли? — заинтересува се Артур и се загледа в стройния светлокос момък, безуспешно опитващ се да омае красавицата. След малко момчето попита: — Кой беше първият й любовник?

— Търговец на торове.

— Значи тя ще се върне при него.