Линията на бляновете

Без да обръща внимание на насочения пистолет, той започна да тика документите в ръцете на пилота.

— Какво общо имам аз? — отдръпна се пилотът. — Нямам никаква власт над Карантинната служба.

Кей прехвърли вниманието си върху влезлите. Документите се озоваха в ръцете на невъоръжения карантинен служител, който ги прегледа с недоумение и каза:

— Вие сте Кей Овалд от Ендория. Е, и какво означава това?

— Означава, че си труп.

Пистолетът на пилота, неизвестно как озовал се в ръцете на Кей, издаде свистящ звук. Оранжев пламък обхвана доспехите на карантинния служител и те изщракаха, надувайки се. Охранителят нададе тънък, нечовешки писък и направи крачка напред. От разкъсаната броня бликаше кипяща кръв.

За да попадне плазменият заряд в процепа между сегментите и да накара човек да закипи в собствената си броня, се изискваха изключителни умения. Карантинният служител с „Пчелата“ разбираше това и реши да не се съревновава с Кей по скорост на стрелба. Той мълчаливо хвърли пистолета си на пода и вдигна ръце.

— Разумно — Кей обърна дулото към опипващия празния си кобур пилот, който се хвърли встрани, опитвайки се да се скрие зад облегалките на креслата.

— Совалката не може да се разкачи от крайцера — съобщи обезоръженият карантинен служител.

— Разбирам — равнодушно отвърна Кей. — Заар-со, свисс? Дарлок ши церо?

— Заа Дар? Мери сич хуман?

— Не — поклати глава Кей. — Тук сгреши, не работя за вас.

Карантинният служител се хвърли към шлюза. Първият изстрел го догони, докато още беше във въздуха, разкъса доспехите му, остави в гърба му димяща дупка и го хвърли на пода.

Човекът със счупен гръбнак се повдигна от пода и леко клатушкайки се, се затътри към шлюза. В салона закрещя жена, последва я и друга. Кей стреля още веднъж и отнесе половината глава на карантинния служител. Но чак третият изстрел, попаднал между плешките, го спря и събори на пода.

От виковете ушите заглъхваха. Най-досетливите се свиха зад креслата, няколко души седяха вцепенени, без да имат сили да откъснат поглед от случващото се. Подреденият допреди малко салон сега приличаше на месарски магазин, над който е извършен погром. Бежовата облицовка беше залята с кръв, от миризмата на пърлено на всички им се повдигаше. Невъзмутим от предизвикания от него ураган, Кей вървеше през салона към Артур, държейки пистолета до бедрото си. Момчето, притиснало се към креслото, с ужас гледаше телохранителя си.

— Нямаме друг изход, Арти! — Кей почти крещеше. — Кажи ми, че мога да го направя!

Артур заклати глава.

— Момче, това не е Службата, а нещо още по-лошо!

Къртис-младши гледаше в блестящата дупка на дулото. От пистолета прииждаше равномерна топлина, която се усещаше дори от половин метър.

— Артур… — Кей погледна назад и с един изстрел изпрати пилота в компанията на сътрудниците на Карантинната служба. Повдигнатата от пилота „Пчела“ отново падна на пода. Мъжът, стоящ до шлюза, привеждайки се, скочи през люка. Кей не стреля в него.

— Момче, повярвай ми! — Кей приседна на креслото си, без да отмества дулото на пистолета от Артур. — Не бива да им се даваме живи… Това е дарлоксианин, Дарлок!

Артур мълчеше. Телохранителят му все пак бе превъртял — тъй като расата „Дарлок“ имаше сходство с хората само по броя на крайниците. Убитите от Кей карантинни служители приличаха на дарлоксиани не повече, отколкото на силикоиди.

— Арти… — Пръстът на Кей легна върху спусъка. И Артур видя в очите му своята стара позната — смъртта. Сега Кей беше нейният пълномощен посланик, безмилостен и неукротим. Трите сестри, смазани от сакрасите и изпепелени от човешките бомби, малолетните мъчители на малкия Кей, не умеещ да бъде дете, двайсетте години работа с пистолет в ръцете, самият Артур, разкъсан от взрива на интерфазовия двигател, метежниците от Инцедиос — всичко това присъстваше в погледа на Кей. Там оставаше достатъчно място и за смъртта на Артур Ван Къртис, който беше безсмъртен.

— Не ме убивай — каза момчето, което не можеше да стане възрастен.

Кей Алтос закрещя, изправяйки се. Пистолетът в ръката му с охота оживя, посявайки в салона огнена смърт. В мъчителното си вцепенение Артур разбра, че Кей избива първо децата. Той бе успял да стреля три пъти, преди писъкът на стан-бомбата, хвърлена от шлюза, да изпълни совалката.

4

Лайнерът „Волантис-пътнически“ изскочи от хиперпространството в района на родната планета. По обвивката преминаха припламванията на статичните разряди и угаснаха, абсорбирани от метала. Лайнерът направи плавен завой, излизайки на траекторията за спиране.

В този момент локаторите му попаднаха на приближаващ се малък кораб.

— Службата на Инцедиос?… — Вторият пилот недоверчиво погледна декодираните отличителни сигнали. — Ей, господа, кой е ограбил Инцедиос? И какво се е изхитрил да отмъкне?

Без да дочака нарежданията, лайнерът отвори съоръжението си за акостиране на кораби. Траекторията на посетителите беше достатъчно недвусмислена.