Линията на бляновете

— Ще помогне ли това, което ще кажа сега? Тищ-Дарлок, зенс аал фоз.

Мъжът с тънките устни се замисли. Поклати глава:

— Не. Паднал си прекалено дълбоко, за да се изкачиш по стрък трева.

— А ако не бях започнал да стрелям в совалката?

— Все едно — не.

— Благодаря. Тази мисъл започваше да ме тревожи.

Догарецът бавно размърда глава — странно движение, сякаш не го устройваше подвижността на собствената му шия. Поинтересува се:

— С кого ще бъдеш откровен?

— Наричаха го Барт Паолини, беше осъден за шпионаж на Рилус.

— Данните са малко.

— Аз го наричах Езсанти Кри Чесциафо.

Мъжът се намръщи:

— Повтори.

Кей повтори.

— Ще опитаме — реши догарецът. — Имаш ли молби, ненадхвърлящи разумните граници?

— Синът ми… бяхме заедно, когато превзехте совалката. Съдбата ни трябва да е преплетена.

— Добре.

Догарецът се обърна и закрачи към изхода, старателно прекрачвайки мятащите се, стенещи хора. Кей дочака вратата зад него да се затвори, след което, трудно запазвайки равновесие, се изправи на крака. Тялото го болеше, а в ушите му продължаваше да звучи тънък звън — последствие от стан-удара. Но той броди из залата, докато не видя Артур, легнал по гръб на пода.

— Здрасти — каза Артур.

— Здрасти — съгласи се Кей, сядайки до него. — Защо се усмихваш, глупчо?

— Ти не ме уби.

— Ако този, който може да бъде наречен крал Пендрагон, се добере до мен, няма да мога да намеря оправдание. Дори за пред самия себе си нямам оправдание. — Кей легна на пода и си поигра малко, докато намери по-удобна поза. — Масажирай си пръстите, Арти, за да не ти се подуят китките.

— Добре.

Лежащата на метър от тях жена отвори очи. Едната й буза беше яркочервена, обгорена. Когато започна да проумява какво вижда, тя направи рязко движение и закрещя:

— Кучи син! Ти уби Рики, животно!

Вързаните ръце й пречеха да се добере до Кей. Тогава тя го наплю в лицето. Кей извърна глава, изтривайки плюнката о пода, и каза:

— Тепърва ще разбереш колко много съм направил за него. А сега млъкни, инак ще убия и теб.

Но думите му не успокоиха жената. Тя продължаваше да се мята в истерия, докато под тавана не проблесна изстрел от станер. След това даже стоновете станаха по-тихи.

6

— Дали сте им да се измъкнат — каза Изабела. За тези, които добре я познаваха, този спокоен тон беше предвестник на надигащата се буря. Ахар се приближи.

— Позволих на пътници, пуснати от вас от планетата, да заемат свободните места в совалката. — Капитанът на лайнера не възнамеряваше да се разкайва за несъществуващи грехове. — Това е мое право.

Ахар направи леко движение и капитанът, превит на две, отлетя в краката на своите хора.

— Ето вашето право — обяви Кал. — Защо не съобщихте на Инцедиос за совалката?

Изпадналият в пристъп на кашлица капитан вече не изгаряше от желание да разговаря.

— Казвай! — изрева бурлатито. Той обожаваше своята работа — тя му даваше възможност да дава нареждания на хора. Понякога на същите ония, които бяха съкрушили цивилизацията му през годините на Смутната война.

— Това… уставът не го изисква…

Изабела се наведе над задъхващия се човек:

— Старче, ти нали не си онзи наивен юноша, какъвто си бил за пръв път в това тяло? Научил си се да се застраховаш, недей да ми пискаш за уставите.

Моторите на бронята нададоха вой, когато тя повдигна капитана във въздуха. Държейки го в протегнатата си ръка, жената огледа екипажа.

Той се бе събрал плътно до стената. Предстоеше му да стане изкупителна жертва за аристократа, унижен в присъствието на плебеи.

— Аз… аз ще се обърна към властите — с хриптящ глас каза капитанът. — Вие не сте на Инцедиос…

— Службата изразява волята на императора на всички планети — включи се в разговора Номачи. — Имаме право…

— Млъкни! — Изабела хвана капитана за чатала със свободната си ръка. — Искаш ли да бъдеш мъж за своите жени или евнух в чужд харем?

Облечените в метал пръсти леко го стиснаха.

— Рад е виновен, Рад Гарч! — закрещя капитанът, правейки несложен избор между обикновеното унижение и унижението, умножено с болка. — Той ми плати, за да пазя тайна!

Преди капитанът да довърши думите си, невзрачно човече, стоящо в задните редове на екипажа, се метна към услужливо отворената врата.

— Хванете го! — със закъснение извика Кал. Маржан и Т/сан вече се бяха хвърлили след него, като дори изпревариха Ахар. Изабела с погнуса пусна капитана, погледна към останалите с нея хора и попита: — Кадар, я напомни какво наказание се полага за роботърговците?

— Според законите на планетата, високопоставена.

Жилавият мъж, поглаждащ цевта на своя „Довод-36“, явно се забавляваше от случващото се.

— Тогава този хитрец ще изгори само с неплатените данъци — със съжаление произнесе Кал.

Капитанът се превиваше на пода, опипвайки по чудо оцелелите си органи. Животът му висеше на косъм и всичко това заради една мръсна кучка, намесила се в малкия добре разработен бизнес.

Запука мачкаща се пластмаса — бързащата да се върне Маржан не беше доволна от скоростта на сервомоторите и с голи ръце натикваше вратата в страничните улеи.

— Той се самоуби, Кал!