Линията на бляновете

— Професия, казвате? А за моята професия — да ръководя галактическа корпорация, съдите по филмите, така ли? Знаете ли, че преди двеста години, когато моята фирма беше не по-голяма от свежа новина в раздела за куриозите, най-големият ми враг купи аТан? И скоро след това загина… в неочаквана катастрофа. Тогава нямахме много клиенти, на нас просто още не ни вярваха, а и в света след Тукайския конфликт цената на новия живот изглеждаше прекалено висока. Аз сам ръководех процеса на съживяване. Аз можех… да, можех…

Къртис замълча, загледан някъде много надалеч.

— Ние враждувахме още много години, Кей. Той не забравяше да удължава своя аТан. В края на краищата го разорих. Тогава Шулман скъса договора с фирмата… излетя със своята яхта и я насочи към найблизката звезда.

— Това би могло да бъде жест, предизвикан от обстоятелствата — благо каза Кей.

— Не ставайте глупав. Жест? Разбира се. Но спомнете си дали сред всичките грозни лъжи, с които ме обливат всеки час по всяка инфомрежа, е имало обвинения в некоректност?

Кей поклати глава.

— За мен работят не само заради парите, или даже заради живота. За мен работят по убеждение. Аз не предавам своите.

— Добре — Кей изведнъж почувства, че е уморен от спора. — Последен въпрос. Как ще гарантирате моята лоялност?

— Лоялност? Елементарно, Кей. Чрез невронната мрежа във вашия мозък. Ако ме предадете, рано или късно, в каквато и дупка да се скриете, ще ви застигне смъртта. И ще се съживите, повярвайте ми, именно в този дом. Не по-късно от момента, в който съм извикал при себе си найдобрите палачи, които могат да се купят за пари. Ще ви изтезават вечно, Кей. Това ще бъде вашият персонален ад. Стотици, хиляди години мъчения. Болката ще стане ваш въздух, ваша храна, ваш сън. Ще умирате и ще се възраждате за още по-силна болка. Ще ви оставят да си почивате, за да нахлуят мъченията с нова сила. Ще събера писатели, способни да измислят нови мъки, и режисьори, способни да ги превърнат в спектакъл. Ще измъкна от каторгите садисти, а от лечебниците — любители на човешко месо. Ще се обърна за помощ към други раси и те ще разровят архивите от времето на войните с хората. А понякога ще ви водят тук — в най-тихото и уютно място на моя дом, и ще ви напомнят за този разговор.

Къртис Ван Къртис, господарят на живота — и смъртта, стоеше пред Кей Алтос от планетата Алтос, сиротният авантюрист, нямащ даже фамилия, и говореше. Много спокойно и уверено. Когато завърши, Кей разпери ръце:

— Убедителен сте, Ван Къртис. Ваш съм навеки.

— Не съм се съмнявал в това и за миг. — Раменете на Къртис потрепериха. — Хладно е, Кей. Да отидем в кабинета, остава и да се простудим.

Подът под тях послушно се спусна надолу. Те плуваха в черната капсула на силовото поле и Ван Къртис с любопитство разглеждаше човека, комуто бе обещал най-голямата награда и най-страшните мъки от сътворението на света насам. Той беше бог — странен бог на Империята на хората, получил право да наказва и опрощава, да убива и да възвръща живота. Бог, страхуващ се да направи и крачка извън създадения от него Олимп.

— Синът ви умее ли да пилотира малки междузвездни кораби? — Кей сякаш беше забравил за неотдавнашния разговор.

— Не само малки.

— Как е с оръжията?

— Ръчните ги владее нелошо, корабните — добре. По-зле е с хладното оръжие. Всичките тези плоски мечове и друга подобна екзотика.

— Развит ли е физически?

Къртис се изкиска и се потупа по отпуснатото коремче:

— Несравнимо по-добре от мен. Бих казал, че е развит прекрасно за годините си.

— Какво пък, съвсем поноси… — Кей вдигна очи. — На колко години е, Къртис?

— Роди се преди шестнайсет години — хитро подзе Ван Къртис.

Кей се намръщи, но в гримасата му имаше повече облекчение, отколкото недоволство.

— … Но биологически е на малко повече от дванайсет.

5

— Кое не ви устройва, Кей? — Къртис измерваше с крачки кабинета. Дали за да контрастира с „кабинета“ на покрива, дали поради някаква друга причина, но този бе твърде малък. Пет на пет метра, маса с кресло и канапе пред тях. Кей се настани на канапето, но домакинът му не седна в креслото. — Баща с малолетен син — това далеч не е най-подозрителната двойка. Летите към Граал в търсене на нови стоки… наркотици, руди, екзотични зверове. Къде е проблемът?

— Къртис, повтарям ви, никога не ми се е налагало да работя с деца. Просто не ги обичам.

— Да, знам това! И за приюта на Алтос… цялата ваша тълпа малолетни, евакуирани от Трите планети преди десанта на сакрасите. И нравите, и обидите… може би не съм в течение само кой от вашите връстници ви е принуждавал към сексуална близост, и кой просто е тикал главата ви в писоара. Знам, че сте били най-слабият физически. Дълго сте търпели. След това сте заклали през нощта няколко от своите мъчители и сте офейкали. Присъединили сте се към пътуваща циркова група…

Кей се вледени.

— Казват, вие всички на Втората…

— Там имате две плитчини и океан от гнила вода…

— А хриле имаш ли? Момчета, да потопим Кей по-надълбоко…