Линията на бляновете

На него просто не му провървя. Попадна в блок, където живееха само момчета от Третата планета на Трите сестри, трите обитаеми планети на системата Шедар. Грешка в документите… Втората и Третата бяха враждували много години, до деня, в който жадуващите жизнено пространство сакраси не бяха принудили човечеството да се сплоти. Възрастните се бяха сдобрили. Възрастните заедно пилотираха космическите кораби, заедно работеха в заводите, заедно загиваха в планетните десанти. За децата бе останала само тази война — един с друг.

— Ако бъдеш послушен…

— Момчета, кой ще бъде пръв?

— Кей, казаха ми, чети много здраво…

Той не забеляза как стана и препречи пътя на размишляващия на глас Къртис.

— …Разбира се, след тези печални години човешкото отношение от страна на възрастните е повлияло на вашата психика. Добър психиатър би могъл да помогне…

— Къртис — той хвана своя работодател за ревера на сакото. — Дори и при положение, че сте бог… или дявол… даже с вашия крастав аТан, купен от наивните псилонци, даже с обещаните хиляди години в ада… Вие не трябва да се ровите в живота ми.

Къртис с недоумение погледна ръцете на Кей, отделили го от пода. Смръщи вежди, вдигайки погледа си…

— Простете, Кей — с треперещ глас произнесе той. — Вие прекалено дълго бяхте за мен просто абстракция, един от кандидатите за най-великото начинание в историята. Аз не можех да не изуча изчерпателно тези, на които възнамерявах да доверя живота на сина си и немалко количество тайни. Това е естествено, Кей. Но аз бях рязък. Забравих, че сте тук с мен, забравих, че изпитвате болка. Моля ви да ме извините.

— Май разбрах, защо сте достигнали такива висини — разтваряйки длани, прошепна Кей. Едва сега осъзна станалото. Той бе вдигнал ръка срещу бога.

И богът му се беше извинил.

— Надявам се, че ще се справите с емоциите — Къртис седна на канапето, приканвайки с жест Кей да седне до него. — Моят син не принадлежи към разреда на малолетната сган.

— Той е дете.

— На шестнайсет е, Кей.

— Той е на дванайсет биологични! Когато се завръщам в това тяло — трийсетгодишно тяло, аз усещам как се променя светът. Психиката е случаен израстък върху жлезите с вътрешна секреция. Синът ви не е изгубил познанията си, но той не е юноша, той отново е момче, сигурен съм. Защо вие, владетелят на „аТан“, толкова рядко сте снемали матрица от неговото тяло?

— А вие помните ли снемането на матрица от вас?

Кей се намръщи.

— Три процента от хората прекъсват снемането на матрица и се отказват от аТана. Отказват се от безсмъртието, Кей! Знаейки, че трябва да изтърпят процедурата само веднъж! Половината от моите инженери се борят с проблема за безболезненото молекулярно сканиране. За двеста години — никакви резултати. Аз обичам своя син. Сканирах тялото му и имплантирах невронната мрежа веднага щом лекарите дадоха съгласие за това. Повторих сканирането на дванайсетгодишна възраст. Не ми достигаше смелост да го накарам да премине през това отново. Договорихме се — ще се сканира на осемнайсет и това тяло ще бъде базово за него. Но не стана така… Океанът, Кей! Той потъна! Схващане на мускула и…

В този момент Кей помисли, че можеш да съжаляваш дори един бог. Даже знаейки, че той не се нуждае от съжаление. Къртис отново гледаше наникъде — в черната дантела на своята дълга памет…

— Знаете ли как се съживяват удавниците, Кей? Те кашлят, за да изкарат водата, която я няма. Дращят гърдите си, защото здравите бели дробове още ги болят…

— Къртис, много съжалявам… струва ли си да се изпраща дете…

— Нямам кого друг да изпратя, Кей. Слугите могат да ме предадат, приятелите — още повече. Моята жена… тя е най-добрата жена, която може да се купи. Би била украшението на всяко парти. Тя е прекрасна майка на Артур. Тя даже ме обича — мен, а не парите ми — и знае за какво може да говори, а за какво — не. Но тя припада при първия изстрел, а половината мъже, които ще срещнете, ще поискат да я обладаят. А и вие може би ще забравите за обещаното наказание и ще ми сложите рога!

Ван Къртис високо се засмя.

— Примирете се, Кей. За съжаление имам само един син. Когато си безсмъртен, не бързаш с наследниците. На него мога да се доверя, а той ще се справи със задачата. Ще имате пълната свобода да го поощрявате или наказвате. Разбрахме ли се?

— Какви са другите подробности на задачата?

— Ще имате три дни на разположение. Ще изучите легендата, ще се вживеете в ролята. Малко ще потренирате. Моите инструктори знаят доста забавни прийоми. Доставяте Артур на Граал — и сме приятели навеки.

— А ако ни хванат същите тези многобройни врагове…

— Тогава, Кей, ще проявите вашите таланти. Ако те се окажат недостатъчни, ще убиете моя син. Той не бива да попада в ръцете на враговете ми.

Кей погледна Къртис и каза:

— Изглежда, че се захващам. А какво ще се случи с мен, ако загина?

— Това изцяло ще зависи от разказа на сина ми.

6