Линията на бляновете

— За теб е все едно — уверено съобщи мелконецът. — Ако не успееш да стреляш пръв, той така или иначе ще те смачка.

— Благодаря.

— Няма за какво.

— Ще можете ли да отпочинете тук?

— Разбира се — Кас/с/ис, усещайки, че разговорът е свършил, се обърна към киборга, така и не отронил нито дума.

…В своята спалня Кей изкара Томи от кревата, свали тънкия дюшек на пода, извади от шкафа чисто бельо.

— Ще поспиш на пода, става ли?

Томи не беше учуден от недостатъците на гостоприемството. Но виж, намерението на Кей веднага да заспи го смая.

— Та нали ние скоро ще се бием?

— Ние? „Ние долетяхме“ — така казала мухата в товарния отсек — Кей се усмихна, настанявайки се по-удобно. — Твоята задача ще бъде да не попаднеш под обстрел. А до битката има още единайсет часа.

Томи изхъмка, послушно лягайки върху дюшека. Попита:

— Тебе изобщо ли не те е страх?

— Страх ме е. Катер!

— Слушам те, приятел — отвърна дрезгав глас от тавана.

— Как ти се струват тези пилоти?

— Стават. Този, който легна да спи, беше по-добър. Но и другият не е лош. Да не ревнуваш?

— Да, бе, умирам си от ревност… А тези тенекии, дето ги прикрепиха към тебе?

— Двигателят е глупавичък, но послушен. Маскировъчният блок е много надут… ще видим как ще работи.

— Ще видим — съгласи се Кей. — Изключи осветлението. И ме събуди след седем часа… или ако момчето се опита да ме убие.

— Ще го „опитам“ аз него — мрачно обеща катерът. — Лека нощ, шефе.

Колкото и да е странно, Дач заспа едва след половин час, когато Томи вече отдавна дишаше равномерно, победен от умората. Кей се страхуваше и кожата прекалено силно го сърбеше.

8

Товарният кораб със замразено месо се приближи до орбиталната база с няколко часа по-рано от графика. Дежурният офицер мислено наруга пилота, който си беше въобразил, че е състезател — на палубата за кацане на кораби вече нямаше свободни места за акостиране. Но да се обяснява гражданският смисъл на думата „пунктуалност“ беше безсмислено. Наемникът пилот спокойно би могъл да хвърли товарния контейнер и да подкара древния си влекач надолу — към обикновените развлечения на Догар.

Офицерът нареди да се изгони от пристана пътническа совалка, втори ден чакаща пристигането на туристическа група от Ендория, и начумерено се вгледа в екрана. Десетилетията мир бяха превърнали военната станция в дявол знае какво — в пункт за пренатоварване на граждански кораби, орбитална гара, евтина стоянка за пилоти скъперници…

Товарният кораб се скачи с удивителна лекота. Сякаш огромният контейнер с агнешко месо беше празен… или изобщо го нямаше.

Офицерът погледна пулта за контрол — всичко си беше наред. Пилотът отговори на необходимите запитвания, съобщи номера си и стандартната парола, назова контролния код… и даже представи светлолилав пропуск. Повече от достатъчно.

След кратко колебание офицерът поиска червен пропуск. След кратко забавяне от кораба го представиха. Минута по-късно послушно показаха и бял пропуск.

Офицерът продължаваше да размишлява откъде екипажът на граждански кораб притежава информация, която се полага само за военни кораби от тип крайцер, и не е ли прекалено хубаво това, за да е истина, когато на палубата за кацане на кораби загърмяха изстрели.

Пръв от катера излезе мелконецът, след него — близнаците бойци, за чиито имена Кей така и не попита. Глупаво беше да си позволява дори и намек за човешко отношение към едни пешки.

Дач изскочи от люка и още преди да докосне протритите плочки на пода, дочу изстрел. Мелконецът, който не се нуждаеше от външни оръжия, беше задействал плазмения си генератор.

„Хук!“ — въздъхна намаляващият пламък, в който конвулсивно трепереше паякообразната машина. За съжаление на всеки пристан на военните бази имаше робот охранител. За нещастие, той явно бе успял да даде сигнал за тревога.

— Да тръгваме! — изкрещя един от близнаците. Старинният боен вик на пилотите-смъртници звучеше удивително нелепо, но подкрепилата го прекъсната линия на лазерните разряди изглади впечатлението. Боецът на фамилията грижливо обходи с лъча си ъглите на хангара — обикновено там се разполагаха датчиците за вътрешен контрол. Издигнаха се облачета пара — изпаряваше се влагата, кондензирала се при отварянето на шлюза.

Вторият боец делово обиколи бегом катера по периметъра му и застина. Цевта на фузионното оръжие в ръцете му леко потрепваше — изглежда моделът беше интелектуален.

— Кас/с/ис, вратата! — Нареждането на Кей беше излишно. Мелконецът, който сега приличаше на изправен на задните си крайници шестокрак кон, вече се бе надвесил над бронираната плоча.

От изглеждащия като стар контейнеропревозвач катер се появи Томи. Бронята му, чиято приоритетна команда бе да съпровожда Кей, се приближи до Дач и застана точно зад гърба му. Момчето се пулеше през синия лед на бронираното стъкло срещу догарящия робот.

Вратата запълзя към пода, сякаш без никакви усилия от страна на Кас/с/ис. Процепът едва бе достигнал половинметрова широчина, когато мелконецът, сменил трансформацията, се хвърли навътре. Дочу се лек шум.