Линията на бляновете

Последен от катера излезе киборгът. Тръгна към вратата — без да бърза, но толкова целесъобразно, че я достигна точно в момента на отварянето й. Зад вратата имаше широк светъл коридор, водещ към складовете на базата. Мелконецът стоеше на пет метра навътре в коридора, под предните му крайници лежеше неподвижно човешко тяло. Синкавите избухвания на работещия невроизлъчвател се бореха с бялата светлина, идваща от плафониерите на тавана. Кас/с/ис водеше преградна стрелба.

Нямаше нужда от обсъждания. Близнаците вече тичаха по коридора, мелконецът се движеше между тях като миниатюрен танк. Кей вървеше след тях — „Серафим“ носеше двестата килограма на теглото си с изяществото на млад бурлати. „Ескалибурът“, връчен на Кей преди самото излитане, беше като безтегловен в манипулаторите на силовата броня. На вид оръжието изглеждаше като най-обикновен излъчвател — на неутрино или тахиони; само чудовищно удебелената цев не подхождаше на обичайния дизайн на човешките оръжия.

Дач искрено се надяваше, че не всичко, казано от Сейкър за „Ескалибур“, е било шега.

Последните кадри, предадени от камерите от хангара, доведоха офицера до лек шок.

Охранителният робот гореше, пред вратата беше застинал мелконец, облечени в силова броня хора стреляха по датчиците за наблюдение.

Офицерът удари клавиша за обща тревога и закрещя:

— Атака срещу базата! Проникване през седемнайсети товарен пристан!

От спомагателните пултове към него вече тичаше младшият диспечер на смяната. Това беше нарушение на устава, но нямаше време да се реагира на немарливостта на колегата. Офицерът бързо отговаряше на въпросите, появяващи се върху дисплея. Главният компютър на базата стартираше програмата за отразяване на агресията — и всеки бит информация можеше да реши всичко.

— Проникване чрез измама…

Насочилата се към базата пътническа совалка беше принудена да промени курса си, поради заплахата за незабавно унищожение.

— Мелконци и хора…

Каютите на извънземния бяха заключени. Мелконецът, занимаващ се в тренажорния център, получи по радиовръзката нареждане да заеме поза на покорност и автоматичният излъчвател го взе на мушката си.

— Тежко въоръжение, силова броня…

Разконсервиран бе червеният сектор на арсенала…

— Количество — неизвестно…

Всички, имащи право да носят оръжие, бяха вдигнати по тревога.

— Не се опитват да осъществят контакт с нас…

Вратата в контролната зала се взриви, заливайки пултовете с шрапнел от разтопена стомана. Офицерът успя да забележи човешка фигура, исполинска в своята силова броня, преди потокът огън да залее помещението.

Охранителният робот, чиято видимост бе закрита от пламтящото тяло на младшия диспечер, взе единственото правилно решение. Плазменият заряд прекъсна мъченията на човека и удари в бронята на нападателя.

„Серафим“ издържа удара, но човекът не можа да устои. Той беше отхвърлен от вратата и след като се претърколи през пода, се удари в стената. За миг боецът на фамилията остана неподвижен. После, с тихо хихикане, той се изправи. Зад процепа на отворената врата бушуваше огън. Сервомоторите на бронята бучаха малко по-силно от обикновено и движенията на левия крак бяха станали едва доловимо по-тромави, но това беше дреболия, незаслужаваща внимание.

9

Интеркомът пищеше достатъчно силно, за да се събуди не само Лемак, но и Кал.

— Какво? — В тъмнината Изабела не виждаше движенията на адмирала, само шумоленето подсказваше, че мъжът неволно се е надигнал от кревата. Изглежда самият тон на сигнала обещаваше на Лемак неприятности.

— Червен квадрат.

Лемак скочи. Кал чу сподавена ругатня, попита:

— Неприятности?

— Въоръжено проникване в базата — отговори след кратко колебание Лемак.

Изабела включи нощната лампа. Лемак вече се бе облякъл и бързо закачваше за яката си диска на интеркома. Шепотът на говорещия едва се чуваше.

— Заради момчето е.

— Глупости. Къртис не би рискувал.

— Това е Кей Алтос.

Лемак мълчаливо изваждаше оръжие от личния си сейф. Закачи за колана си бластер, после измъкна непознат за Кал модел лъчемет — със странна, широка цев.

На подмладилия се адмирал явно му се искаше да постреля.

— Отивам в затворническия блок — каза Кал, намъквайки полата си. — Моите хора — също.

— Но само хората, Изабела. Сред нападателите има мелконец — всички извънземни на базата са изолирани. Можеш да използваш хипертунелите.

— Трябва ми Т/сан!

— Извинявай.

— Лемак!

— Това е смешно, Кал! — Лемак избяга от спалнята.

— Ксенофоб… — изсъска Изабела, събирайки косите си на тила и прихващайки ги с магнитна фиба. — Старец…

За първи път срещнаха сериозна съпротива, както се и очакваше, на границата между техническите и жилищните палуби на базата. Хвърлилият се зад завоя Кас/с/ис се изтъркаля обратно във формата на огнена топка. От непрозрачния мехур на защитното поле, прикриващ главата му, падаха капки разтопен метал. Лявата средна лапа беше притисната към корема.

— Много са — съобщи мелконецът.