Лицето

В плика се намираха шест отпечатани компютърни снимки, които Итън бе направил в кабинета си с дигитален фотоапарат с висока резолюция. На първата се виждаше малко бурканче върху бяла покривка. До него лежеше капачката му. Върху покривката бяха наредени предметите, извадени от бурканчето — двайсет и две буболечки с оранжеви черупки на черни точки.

— Калинки? — попита Хазарт.

— Ентомологичното им име е Hippodamia convergens от семейство Coccinellidae. Надали има някакво значение, но го проверих.

Изразът на лицето на Хазарт беше достатъчно красноречив, но той не се сдържа да не възкликне:

— Ама че загадка!

— Този тип си мисли, че аз съм Батман, а той е Гатанката.

— Защо калинките са двайсет и две? Има ли някакво скрито значение в броя им?

— Не знам.

— Живи ли бяха, когато ги получи? — продължи с въпросите Хазарт.

— До една мъртви. Нямам представа дали са били живи при изпращането, но изглеждаше, че е минало известно време, откакто са умрели. Черупките не бяха мръднали, но по-деликатните части на насекомите бяха изсъхнали и се ронеха.

На втората снимка колекция от други, спираловидно оформени, светлокафяви черупки стърчаха под най-различни ъгли върху купчина от сива слуз, изпразнена от черна кутия върху восъчна хартия.

— Десет мъртви охлюва — поясни Итън. — Всъщност два бяха живи, но много изнемощели, когато отворих кутията.

— Този аромат няма да бъде избран за бутилиране от Шанел.

Хазарт замълча, за да пъхне в устата си хапка от морската яхния.

Третата снимка беше на малко бурканче от прозрачно стъкло с капачка на винт. Етикетът му беше махнат, но от капачката се виждаше, че някога е съдържало царска туршия.

Тъй като на снимката не можеше да се разбере какво е мътното му съдържание, Итън поясни:

— Беше пълно с формалдехид, в който плуваха десет парчета от прозрачна тъкан, леко оцветена в розово. Имаха тръбовидна форма. Трудно е да се опишат. Приличаха на миниатюрни екзотични медузи.

— Даде ли ги за изследване в лабораторията?

— Да. И когато отидох за резултата, ме изгледаха странно. Парчетата в бурканчето са били от препуциум.

Челюстта на Хазарт замръзна насред дъвченето, сякаш морската яхния се беше втвърдила като материал за вземане на мерки за зъбна протеза.

— Десет парчета от препуциум от големи мъже, не от бебета — подчерта Итън.

Хазарт задъвка отново, но механично, без предишната наслада и преглътна мъчително.

— Ох, майчице! Колко са големите мъже, които се подлагат на обрязване?

— Няма да ги видиш да чакат на опашка — съгласи се Итън.

Глава 9

Корки Лапута се чувстваше отлично под дъжда.

Беше облечен в дълга лъскава жълта мушама и жълта шапка за дъжд с клепнала периферия. Жълтееше се като глухарче.

Мушамата имаше много вътрешни джобове, които бяха дълбоки и непромокаеми.

Във високите черни гумени ботуши два чифта чорапи държаха краката му приятно затоплени.

Той копнееше за гръмотевица.

Той жадуваше за светкавица.

Бурите в Калифорния обикновено минаваха без мълнии и тътен и бяха прекалено тихи за вкуса му.

Вятърът обаче му харесваше. Съскайки и подсвирквайки, той се стараеше да разруши реда, караше дъжда да жили и обещаваше хаос.

Фикусовите и боровите дървета трепереха и се разтрисаха. Клоните на палмите чукаха и тракаха.

Откъснатите листа се въртяха и образуваха страховити зелени привидения, краткотрайни демони, които се разпадаха в канавките.

Постепенно те щяха да запушат решетките на отводнителната система и да причинят наводнения по улиците, които да доведат до заседнали коли, забавени линейки и множество други дребни, но неприятни беди.

Тук, посред бурния дъждовен ден, Корки вървеше през един очарователен жилищен квартал на Студио Сити и сееше безпорядък.

Той не живееше тук. И никога не би живял.

Това беше квартал на трудещи се, в най-добрия случай — на средно ръководно ниво. Такова място не предлага много възможности за стимулиране на интелекта.

Той бе пристигнал с кола, за да се разходи тук.

Макар да бе облечен в защитно яркожълто и да лъщеше като канарче, той преминаваше по улиците в пълна анонимност, привличайки не повече внимание от призрак, изтъкан от тънка ивица ектоплазмена мъгла.

Не бе срещнал нито един пешеходец. По тихите улици много рядко минаваха коли.

Времето караше повечето хора да си стоят на топло вкъщи.

Разкошното ужасно време беше добрият съучастник на Корки.

По това време на деня, естествено, повечето от тукашните жители бяха на работа. Блъскаха, блъскаха без никаква цел.

Бе започнала ваканция и децата не ходеха на училище. Днес бе понеделник. В петък идваше Коледа. Слагайте празничната украса.

Някои от малките деца щяха да бъдат гледани от по-големите си братя и сестри. По-малко на брой щяха да бъдат закриляни от неработещите си майки.

Други бяха сами вкъщи.

В този случай обаче Корки не се канеше да използва деца като средство за самоизява. Не бойте се, не ги грозеше никаква опасност от жълтия призрак, минаващ сред тях.

А и Корки беше четирийсет и две годишен. В наше време децата са добре обучени да не отварят на непознати мъже.