Лицето

Когато Итън и Хазарт разследваха зверските убийства на две лесбийки от близкоизточен произход, случаят бе получил прозвището Двете лес от Фес. Друга млада жена бе завързана върху маса и бе умряла от задушаване, защото в гърлото й бяха натъпкани кълба от метална вълна и гъби, напоени с препарат за миене на съдове. Нейният случай беше наречен Хигиенистката.

За външните хора тези прозвища навярно биха прозвучали като обида. Те не съзнаваха, че на детективите често им се присънваха мъртвите, за които търсеха възмездие чрез закона, или че детективите могат понякога да се привържат така към жертвата, че да изживяват смъртта й като лична загуба. В комичните прозвища не се влагаше нито капка неуважение и понякога те дори изразяваха някаква странна и тъжна обич.

— Удушена — отбеляза Итън за случая Блондинката в басейна. — Това предполага, че убиецът е изпитвал силни чувства. Възможно е да е някой, който е имал любовна връзка с нея.

— Аха, значи не ти е омекнала съвсем хватката в кожените якета и мокасините „Гучи“, които носиш напоследък.

— Нося боти, не мокасини. Щом я е напъхал в басейна с утайката, навярно я е хванал в изневяра и за него тя се е превърнала в помия, в никому ненужен парцал.

— Също навярно е имал сведения за пречиствателната станция, знаел е лесен начин да вкара трупа там. Този пуловер кашмирен ли е?

— Не, памучен. Твоят престъпник работи в станцията, така ли?

Хазарт поклати глава.

— Член на градския съвет е.

Итън изгуби напълно апетита си и остави вилицата.

— Политик? Защо не си намериш някоя скала и да скочиш от нея?

Хазарт пъхна една сарма в пастта си и успя да се ухили, докато дъвчеше, без нито веднъж да си отвори устата. След като преглътна, той рече:

— Вече съм намерил скала и ще го бутна от нея.

— Ако някой падне и се сплеска върху скалите, това ще си ти.

— Прекалено далеч отиде с метафората си — отбеляза невъзмутимо Хазарт и напълни една питка с лъжица хайвер от нахут.

След половин век на абсолютно чисти държавни служители и честна администрация Калифорния напоследък се бе превърнала в такова черно блато на пречиствателна станция, каквото не бе виждано от трийсетте и четирийсетте години на двайсети век, чиято черна страна бе описана от Реймънд Чандлър. Сега, в началото на новото хилядолетие, както на щатско ниво, така и в повечето органи на местно управление корупцията беше достигнала размери, каквито рядко се виждат другаде, освен в банановите републики, само че в този случай ставаше въпрос за бананова република без банани и с претенции за блясък.

Един значителен процент от политиците тук действаха като бандити. Ако бандитите видеха, че си подгонил някого от техните, те тутакси заключаваха, че после ще дойде и техният ред, и използваха властта си да ти видят сметката по един или друг начин.

В друго време на развихрена организирана престъпност Елиът Нес бе обявил война на корупцията и бе повел армия от въдворители на реда, която бе дотолкова неподатлива на подкупи и неотстъпваща пред куршумите, че бе наречена Недосегаемите. В съвременна Калифорния дори и Нес и безупречният му екип биха били унищожени не чрез подкупи или стрелба, а чрез брадвата на жестока бюрокрация и разпространението на клевети, върху които медиите се нахвърлят стръвно, за да започнат любимите си кампании на очерняне на противниците на бандитите, били те на изборни длъжности, или не, към които питаеха нежни чувства, защото им създаваха ежедневно материал за публикуване.

— Ако продължаваше да се занимаваш с истинска работа като мен — продължи Хазарт, — и ти би направил същото.

— Да, но със сигурност нямаше да се усмихвам като теб.

Хазарт посочи към пуловера на Итън.

— Памук от скъпите магазини?

— Памук от обикновен магазин на разпродажба.

— Колко плащаш за чорапите си тези дни?

— Десет хиляди долара.

Итън се бе колебал дали да повдигне въпроса за Ролф Рейнърд. Сега му стана ясно, че не би могъл да направи по-голямо добро на Хазарт от това да го отвлече от самоубийствената му мисия да обвини градски съветник в убийство.

— Виж това. — Итън отвори един среден по размер плик, извади съдържанието му и го подаде през масата.

Докато Хазарт го разглеждаше, Итън му разказа за петте черни кутии, доставени по куриер, и шестата, хвърлена през портата.

— Щом са пратени по куриер, значи знаеш кой е подателят.

— Не. Обратните адреси бяха фалшиви. Кутиите са били оставени в различни куриерски пунктове. Подателят е платил в брой.

— Какво количество поща получава Чанинг на седмица?

— Навярно към пет хиляди парчета. Но почти всичко се изпраща до студиото, където се знае, че той има офис. Има рекламна фирма, която ги преглежда и им отговаря. Домашният му адрес не е тайна, но не е и много известен.