Лицето

Над главата му куките лъщяха ли, лъщяха.

Не беше подходящо място за остър астматичен пристъп. Не му стигаше въздух да извика. А и никой не би го чул. Палацо Роспо бе строен солидно — звукът не можеше да мине през стените.

Обзе го отчаяние.

Глава 17

Корки Лапута пишеше с флумастер злобни расистки епитети по стените на мъжката тоалетна в търговския център.

Той самият не беше расист. Не изпитваше злоба към никоя определена група, но се отнасяше с презрение към цялото човечество. А и не познаваше никого, който да изпитва расистки чувства.

Обаче доста хора вярваха, че прикритите расисти са навсякъде. Тази вяра им беше нужна, за да придаде цел и значение на живота им и за да има кого да мразят.

За една значителна част от човечеството наличието на обект на омраза беше също толкова необходимо както хляба и въздуха.

Някои хора имаха нужда да се ядосват за нещо, каквото и да е то. Корки с удоволствие пишеше тези послания, които щяха да разпалят тлеещия гняв у някои от посетителите в тоалетната и да подсилят с още жлъч злобата им.

Докато работеше, Корки си тананикаше заедно с музиката, идеща от озвучителната система.

На 21 декември подборът не включваше коледни песни. Най-вероятно управата на търговския център се тревожеше да не би „Чуйте как ангелите вестители пеят“ или дори джазираната версия на „Звънете, звънчета“ да обиди дълбоко онези купувачи, които не изповядваха християнската вяра, или да отчужди някои особено чувствителни атеисти с пари за харчене.

В момента вървеше едно старо парче на „Пърл Джем“. В този аранжимент песента се изпълняваше от оркестър с голяма струнна секция. Инструменталната версия беше също толкова затъпяваща, както и оригиналът, макар и по-приятна.

Когато Корки приключи с писането на злобни расистки обиди в кабинката, пусна водата в тоалетната и си изми ръцете на една от мивките, той беше сам в помещението. Никой не го видя.

Той беше горд, че използва всяка възможност да служи на хаоса, независимо от това колко минимална може да е вредата, която нанася на социалния ред.

Нито една от мивките в тоалетната нямаше запушалка. Той накъса голямо количество хартиени кърпи за ръце, намокри ги, смачка ги на топки и запуши с тях три от шестте мивки.

Напоследък повечето от обществените тоалетни имаха кранове, които след натискане пускат няколко струйки вода и после автоматично спират. Тукашните кранове обаче бяха от стария тип, които се въртяха за пускане и спиране.

Той пусна водата да тече с всичка сила в трите запушени мивки.

В средата на пода имаше канал, който би могъл да осуети плана му. Той премести голямата кофа за боклук, наполовина пълна с използвани хартиени кърпи, и запуши канала с нея.

Взе торбата с покупките си — нови чорапи, спално бельо и кожен портфейл, купени в универсален магазин, както и прекрасен комплект прибори за хранене от магазин за домашни потреби, който обслужваше редовните зрители на телевизионния канал, посветен на въпросите, свързани с храненето — и се загледа в мивките, които се пълнеха бързо с вода.

В стената, на десет сантиметра над пода, имаше голям отдушник. Ако водата се вдигнеше дотам, прелееше в отоплителната система и тръгнеше по стените, малката беля можеше да се превърне в разорително бедствие. Няколко офиса в центъра и служителите им щяха да пострадат.

Едно, две, три, мивките преляха. Водата потече по пода.

Под шума от течащата вода, леко гарнирана с „Пърл Джем“, Корки Лапута напусна тоалетната с усмивка на уста.

Коридорът пред мъжката и дамската тоалетна беше празен и той сложи торбата с покупките на земята.

От един от джобовете на спортното си сако той извади ролка изолирбанд. Винаги беше подготвен за приключения.

С помощта на лепенката той затвори тесния процеп между вратата и прага. От двете страни на касата вратата прилягаше достатъчно плътно, за да удържи напиращата вода, така че нямаше нужда от лепенка.

После Корки извади от портфейла си стикер с размери 7,5 на 15 см, разгъна го, махна предпазната хартия от едната страна и го залепи на вратата.

Върху бял фон с червени букви беше написано ПОВРЕДА.

Стикерът би събудил подозрение у всеки член на охраната, но купувачите щяха да си тръгнат, без да проверят, и да потърсят друга тоалетна.

Корки бе приключил работата си тук. Окончателният размер на щетите от наводнението вече беше в ръцете на съдбата.

В тоалетните и пред тях не бе разрешено да се слагат наблюдателни камери. До този момент той не беше записан на видеолента в близост до престъплението.

Г-образният коридор пред тоалетните водеше към центъра на втория етаж, който беше под постоянно наблюдение. Преди да дойде тук, той беше проверил разположението на камерите, които бяха насочени към местата, водещи към коридора пред тоалетните.

На излизане той уж случайно извърна лицето си от обективите, наведе глава и бързо се смеси с тълпите купувачи.

Когато по-късно охраната прегледаше лентите, щеше да установи, че Корки е влязъл и излязъл от коридора пред тоалетните приблизително по времето на извършване на вандализма, но нямаше да намери ясна снимка на лицето му.