Лицето

Той се бе облякъл умишлено в невзрачни дрехи, за да не се отличава от масите. На видеозаписите от други места в търговския център нямаше да е лесно да го идентифицират като същия човек, посетил тоалетните малко преди наводнението.

Изобилието от блестяща празнична украса още повече намаляваше ползата от камерите, тъй като закриваше част от кадрите.

Украсата на търговския център беше като зимна приказка, но избягваше както директните, така и символичните асоциации с Коледа — нямаше ангелчета, нито ясли, нито образа на Дядо Коледа, нито помощниците му, нито елени, нито традиционните украшения, нито пана от разноцветни светлини, само миниатюрни бели мигащи лампички. Навсякъде блестяха километрични гирлянди от ледени висулки, изработени от пластмаса и лъскаво алуминиево фолио. Хиляди големи снежинки от стиропор, обсипани с пайети, висяха на въженца от тавана. В центъра десет механични фигури на кънкьори в човешки ръст се пързаляха по релси покрай имитация на замръзнало езеро в детайлно пресъздаден зимен пейзаж, в който не липсваха снежен човек, снежни крепости, деца роботи, замерящи се със снежни топки, и движещи се фигури на полярни мечки в комични пози.

Корки Лапута беше очарован от неподправеното блажено безсмислие на всичко това.

Той се качи на първия ескалатор до партера, после на втория до гаража и през цялото време размишляваше над детайлите от плана си да убие Ролф Рейнърд. Както докато пазаруваше, така и докато вандалстваше в тоалетната на търговския център, Корки внимателно беше обмислил един смел и прост план за убийство.

Той имаше вродена способност да върши няколко неща едновременно.

За онези, които не са изучавали политическа стратегия и нямат солидна подготовка по философия, поразиите на Корки в мъжката тоалетна биха могли да изглеждат просто като детински пакости. Едно общество обаче рядко може да бъде съборено само чрез насилие и всеки мислещ анархист е длъжен да служи на мисията си всяка минута и да сее хаос както с дребни, така и с големи действия.

Неграмотни пънкари, обезобразяващи обществени места с графити, хора бомби, естрадни звезди, продаващи ярост и нихилизъм чрез несвързан брътвеж, подсладен със завладяващ ритъм, адвокати, специализиращи в областта на непозволеното увреждане, които предявяват искове от името на огромни групи с изричното намерение да затрият важни корпорации и вековни институции, серийни убийци, наркопласьори, продажни полицаи, корумпирани управители на големи бизнес компании, фалшификатори на счетоводни сметки и крадящи от пенсионните фондове, свещеници, презрели вярата и посягащи на деца, политици, осигуряващи си нови изборни победи чрез раздухването на класова ненавист: всички те, както и много други, работеха на различни нива. Някои имаха разрушителното действие на дерайлирали товарни влакове, други прояждаха тихичко като термити тъканта на цивилизацията и разума. Ала всички те бяха необходими, за да доведат до крах сегашния обществен строй.

Ако беше възможно да разнася чума, без да рискува собствения си живот, Корки би я предавал с ентусиазъм на всеки срещнат чрез кихане, кашляне, допир и целувки. Ако в даден момент не можеше да направи нищо повече от това да наводни обществена тоалетна, той нямаше да се поколебае да увеличи хаоса по този начин и да чака нови възможности да нанесе по-едри щети.

Той стигна до беемвето си в гаража и съблече спортното си сако. Преди да седне зад волана, той отново облече жълтата мушама и сложи шапката за дъжд на предната седалка до шофьора, за да може да я вземе лесно.

Освен че беше прекрасна защита дори срещу най-проливния дъжд, мушамата беше идеалното облекло за извършване на убийство. Кръвта можеше лесно да се измие от лъскавата винилова повърхност, без да остави никакви петна.

Според Библията „всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да убиваш и време да лекуваш“1.

Понеже не беше лечител, Корки вярваше, че има време да убиваш и време да не убиваш. Времето да убиваш беше дошло.

Списъкът на набелязаните му жертви съдържаше повече от едно име и Рейнърд не беше на първо място. За анархизма понякога трябваше да се полагат много усилия.

Глава 18

Разтревожен и едва дишащ в суфакаториума, Фрик, който без съмнение беше посинял повече от всякога, се избута от центъра на помещението и седна, подпрял гърба си на стоманената стена.

Струваше му се, че инхалаторната помпа в дясната му ръка тежи малко повече от джип „Мерцедес 500“ клас М.

Ако това се случеше на баща му, той щеше да е заобиколен от достатъчно голям антураж да му помогне да вдигне тази идиотщина. Още един недостатък да бъдеш самотен многознайко.

Поради недостига на кислород мислите му се разбъркаха. За момент той повярва, че дясната му ръка е прикована към пода под тежестта на пушка, че той иска да вдигне пушка и да я сложи в устата си.

Фрик за малко не хвърли помпата от ужас. После, в момент на прояснение, той я позна и я стисна още по-здраво.