Лицето

— Заподозрения мръсник — поправи я той.

— Тригодишната хонда е регистрирана на името на Ролф Хърман Рейнърд в Западен Холивуд. — Тя каза по букви всяко от имената и му даде адреса.

— Що за родители са тези, които наричат детето си Ролф?

Лора беше експерт по имената.

— Не е толкова лошо. Дори е приятно мъжествено. На старонемски означава „прославен вълк“. Итън, разбира се, означава „постоянен, сигурен“.

Преди две години те бяха ходили известно време. Итън далеч не беше се проявил като постоянен и сигурен. На нея й се щеше постоянство и някаква сигурност. Но той бе прекалено наранен, за да й даде каквото иска. Или прекалено глупав.

— Проверих дали го няма в списъците на арестуваните преди — продължи Лора. — Оказа се чист. В документите на Автомобилното управление пише, че има кестенява коса и сини очи. Пише, че е от мъжки пол. Обичам мъжкия пол. Не ми стига мъжкият пол. На ръст е метър и осемдесет и пет и тежи осемдесет и два килограма. Роден е на шести юни хиляда деветстотин седемдесет и втора, значи е на трийсет и една години.

Итън си записваше всичко в бележник.

— Благодаря ти, Лора. Много съм ти задължен.

— Тогава кажи ми колко му е дълга онази работа.

— Няма ли го в документите на автомобилното управление?

— Не питам за Ролф. Питам за Манхайм. Стига ли до глезените му, или само до коленете?

— Не съм му виждал оная работа, но не се препъва, като ходи.

— Сладкиш, кога ще ме запознаеш с него?

Итън така и не беше разбрал защо го нарича „сладкиш“.

— Ще умреш от скука с този човек, Лора, повярвай ми.

— Какъвто е красавец, не ми трябват никакви разговори. Ще му запуша устата с парцал, ще му залепя устните с лепенка и хайде в рая.

Моята работа е най-вече да държа хора като теб настрани от него.

— Труман произлиза от две староанглийски думи — отвърна тя. — Значението му е „решителен, верен, надежден, постоянен“.

— Няма да можеш да си изпросиш среща с Лицето, като ме накараш да се почувствам виновен. Освен това кога не съм бил верен и надежден?

— Сладкиш, никой няма гаранции, че заслужава името си.

— Аз не съм достоен за теб, Лора. Това, което ти предлагаш, е много повече, отколкото дръвник като мен може да оцени.

— Много ми се иска да ти видя досието за работата в полицията — рече тя. — Сигурно си събрал повече червени точки за подмазване от които и да било други сто досиета в историята на тази служба.

— Ако си свършила с обидите, би ли ми казала… Ролф. Прославен вълк. Що за комбинация е това? Какво трябва да направи един вълк, за да се прослави?

— Сигурно трябва да убие много овце.

* * *

Когато Итън се сбогува с Лора, отново бе започнал да ръми ситен дъждец. Лишени от страстта на вятъра, капчиците едва докосваха с устни прозорците на кабинета.

Той взе дистанционното и включи телевизора, а после и видеото. Лентата беше вече вътре. Беше я гледал шест пъти преди това.

Външните наблюдателни камери по цялото имение наброяваха осемдесет и шест. Всяка врата и прозорец и всички подстъпи към къщата бяха под наблюдение.

Само северната стена на имението граничеше с обществена земя. Тази дълга укрепена ограда, в която се намираше и портата, беше под наблюдението на камери, монтирани в дърветата от другата страна на улицата, където земята също принадлежеше на Чанинг Манхайм.

Никой, който се опиташе да разбере как се охранява достъпът до имението, как работи портата и какъв е редът за установяване на самоличността на посетителите, нямаше да забележи наличието на камери от външната страна на оградата или по дърветата, надвиснали отвътре над нея. Щеше да сметне, че наблюдението се извършва единствено от вътрешната страна на имението.

Всъщност той щеше да бъде наблюдаван от камерите, които се намираха от другата страна на тясната уличка в Бел Еър, на която едва се вместваха две платна и нямаше тротоари и улични лампи. Снимките в едър план щяха да са достатъчно ясни, за да се идентифицира и да може да бъде осъдено лицето, което преминава от разузнаване към действия с престъпни намерения.

Камерите работеха двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. От стаята на пазачите в сградата за домакина по поддръжката на двора, както и от няколко пункта в къщата, можеше да се контролира всяка камера от системата, ако човек знаеше командата.

Няколко единични телевизионни апарата в къщата и комплект от шест апарата в стаята на пазачите можеха да приемат видео от която и да е от камерите. Един телевизор можеше едновременно да покаже предаденото от четири камери, разделяйки екрана на четири. По този начин охраната можеше да прегледа наведнъж образите от двайсет и четири камери, когато пожелаеше.

Пазачите прекарваха времето си главно в пиене на кафе и дрънкане на глупости. Ако обаче прозвучеше сигнал за опасност, те можеха веднага да разгледат подробно кътчето от имението, чиято сигурност бе нарушена. Камера по камера те можеха да проследят придвижването на неканения гост от едно полезрение към друго.