Лицето

От пулта в стаята на пазачите всеки от осемдесет и шестте видеоизточника можеше да бъде включен за запис на видеомагнетофон. Системата имаше дванайсет видеомагнетофона, които можеха да правят едновременно четирийсет и осем записа във формат на четвъртинки от екран.

Дори пазачите да не внимаваха, датчиците за движение, свързани към всяка камера, щяха автоматично да я включат на запис всеки път когато нещо по-голямо от куче минеше през полето на обхвата й.

В 3,32 предишната нощ датчиците за движение, свързани с камера 01, която наблюдаваше без прекъсване западния край на северния периметър, доловиха пристигането на тригодишна хонда. Вместо да отмине, както бяха направили малкото други превозни средства, дошли насам през тази нощ, колата сви настрани от платното и паркира на по-малко от стотина метра от портата.

Предишните пет черни кутии бяха дошли с куриер и носеха фалшиви адреси на подател. Това беше първата възможност за Итън да идентифицира подателя.

Сега, няма и седем часа по-късно, той стоеше в кабинета си и наблюдаваше хондата на цял екран. Поради теснотата на банкета шофьорът не бе могъл да паркира изцяло извън платното, водещо на изток.

През деня по улиците на този богаташки квартал нямаше особено движение. В този късен час то бе сведено до минимум.

Въпреки това явно нежелаещ да създава риск, шофьорът на хондата не бе угасил фаровете, бе оставил мотора да работи и бе включил аварийните светлини.

Камерата, която беше последна дума на техниката за нощни снимки, предоставяше картина с висока резолюция въпреки тъмнината и лошото време.

За момент камера 01 продължи да се отдалечава от хондата, после прекрати програмирания режим на оглеждане и се върна към колата. По това време Дейв Ладман бе излязъл на рутинна патрулна обиколка на имението. Том Мак, който дежуреше в стаята на пазачи, бе забелязал пристигането на подозрително превозно средство и бе изключил автоматичната функция на 01.

Дъждът по това време валеше силно. Непрестанни потоци от дъждовни капки се разбиваха мощно по асфалта и вдигащата се пяна и танцуващите пръски създаваха впечатлението, че улицата е завряла.

Шофьорът отвори вратата и камера 01 показа фигурата му отблизо. От колата слезе висок, набит мъж. Беше облечен с черно непромокаемо яке. Лицето му бе скрито с качулка.

Стига Ролф Рейнърд да не беше дал колата си назаем на приятел, това трябва да беше славният вълк. Физическите му данни отговаряха на описанието в шофьорската му книжка.

Той затвори вратата на шофьора, отвори задната врата и взе голяма бяла топка от задната седалка. Тя приличаше на чувала за боклук, в който бе сложен подаръкът със закърпената ябълка.

Рейнърд затвори вратата и тръгна към портата на стотина метра от него. Внезапно той се спря, обърна се и се огледа из тъмната, окъпана от дъжд уличка, готов да побегне.

Може би му се беше чуло бръмчене от приближаващ автомобилен мотор през шума на дъжда, сипещ се над дърветата. Видеокамерата не записваше звук.

В този самотен час, ако действително друго превозно средство дойдеше тук, много вероятно беше това да е обикаляща Бел Еър патрулна кола, принадлежаща на частната компания, която помагаше на полицията да охранява този изключително богат район.

Ала нито патрулна, нито обикновена кола не се появиха. Закачуленият мъж си възвърна увереността и забърза на изток към портата.

Камера 02 поде проследяването му в момента, в който излезе от обсега на камера 01. Когато приближи портата, камера 03 се зае с наблюдението от отсрещната страна на уличката, показвайки обекта в едър план, за да може да бъде изучен по-добре.

Веднага щом стигна до портата, Рейнърд хвърли белия чувал към върха на бронзовата бариера. Но пакетът не можа да стигне до върха и отскочи обратно.

При втория опит Рейнърд успя. Когато се обърна, за да си тръгне, качулката му се дръпна назад и камера 03 хвана ясно лицето му под светлината на лампите от двете страни на портата.

Той имаше изваяните черти, необходими за работа като сервитьор в най-изисканите ресторанти на Лос Анджелис, където както обслужващият персонал, така и клиентите се самозаблуждаваха, че всеки разнасящ чинии с риба меч на баснословни цени от кухнята до масите във вторник вечер може да получи в сряда мечтана роля в следващия сто и петдесет милиона доларов филм на Том Круз.

Тръгвайки си от портата след доставката на ябълката, Ролф Рейнърд се бе ухилил.

Навярно ако не беше знаел значението на малкото му име, Итън не би помислил, че в усмивката му има нещо вълчо. Може би тя щеше да му напомни на усмивката на крокодил или хиена.

Важното бе, че тя нямаше нищо общо с веселия израз на шегобиец. Образът от видеолентата с разкривените устни и оголените зъби по-скоро говореше за злорадството при пълнолуние на смахнатия, който се нуждае от лекарства.

Цапайки през тъмните локви, напръскани със сребърен филигран от светлините на фаровете, Рейнърд се върна в колата.