Лоцманът

— „Флаг“?! — повтори Болтроп, сваляйки смаяно рупора. Такава голяма дума май не подхожда на такава черупчица! Дори Джек Менли не би я изрекъл тъй гръмко. Но, ей сега ще разбера кой има нахалството да се приближава така до трофея на един американски военен кораб! Хей, вие от лодката, повтарям!

Тоя последен зов, произнесен с отсечен, заплашителен тон, целеше да покаже, че човекът, който вика, никак не се шегува. За това гребците на лодката, която вече беше съвсем близо до тендера, вдигнаха едновременно веслата, сякаш от страх да не би викът да бъде последван моментално от някакви по-енергични средства за установяване на самоличността им. Човекът, седнал на кърмата, при това повторно подвикване се сепна, а после като че изведнъж се опомни и отвърна със спокоен глас:

— Не… не.

— „Не … не“ и „флаг“ са съвсем различни отговори — изръмжа Болтроп. Кой невежа е насреща?

Той още продължаваше да мърмори, възмутен от невежеството на непознатия, когато лодката се приближи бавно до брега и от кърмовата й седалка на палубата на пленения кораб се прехвърли лоцманът.

— Вие ли сте, мистър лоцман? — провикна се щурманът, като вдигна един боен фенер на две педи от лицето на човека пред себе си и се взря с тъпо недоумение в очите му, изпълнени с гордост и гняв. Значи, сте вие! Аз пък ви мислех за опитен човек, който не би се приближил до военен кораб в тъмното с такава голяма дума на устата, когато всеки юнга знае, че никога не носим раздвоено като ластовича опашка знаме! „Флаг“, а? Ех, да бяха тук войниците, хубаво щяха да ви нашарят.

Лоцманът го изгледа още по-свирепо и като се извърна сърдито, тръгна по шканците към кърмата на кораба с високомерно мълчание, сякаш смяташе под достойнството си да отговори. Болтроп още известно време гледа презрително подире му, но пристигането на лодката, на която бе подвикнал най-напред — тя се оказа катерът, веднага насочи вниманието му към други работи. Барнстейбъл бе обикалял дълго из морето, без да успее да намери тендера. А, тъй като трябваше да пази поведение пред пътниците, стигна до „Бързи“ съвсем не в добро настроение. Полковник Хауард и племенницата му през цялото време бяха мълчали. Старецът от гордост, а девойката от деликатност пред явното недоволство на чичо си. Кетрин, която вътрешно ликуваше, че всичките й планове бяха успели, от приличие за известно време беше сдържана като тях. Барнстейбъл няколко пъти се опита да й заговори, но тя му отговаряше само колкото да не обиди любимия си, като с държането си даваше да разбере, че предпочита да мълчи. За това лейтенантът, след като помогна на дамите да се качат на тендера и предложи да направи същата услуга на полковник Хауард (който отказа студено), се отдръпна с онова раздразнение, което е присъщо на служещите по военните кораби не по-малко, отколкото на всички други простосмъртни, и изля яда си върху тоя, с когото можеше да си позволи такова нещо.

— Какво значи това, мистър Болтроп? — развика се той. Пристигат лодки с дами, а вие държите гафела повдигнат така, че подветреният ръб на платното е опънат. Веднага отпуснете дерикфала90, сър!

— Слушам, сър! — промърмори щурманът. Хей, вие там, отпуснете фала, макар че корабът няма да помръдне с един възел за цял месец, щом всички кливери са опънати.

Придружен от хрисимия свещеник, той се приближи с мрачен вид до матросите на бака и добави: По-скоро бих очаквал мистър Барнстейбъл да докара с лодката живо говедо, отколкото тия фусти! Само господ знае какво Ще стане сега с фрегатата, отче! Й без туй тук беше заприличало на нищо с тези триъгълни шапки, пагони, токи и какво ли не още. А, сега с тия жени и разните им кутии и шапки фрегатата ни ще стане втори Ноев ковчег. Добре, че не са пристигнали с карета, запрегната с шест коня, или поне с двуколка!

На Барнстейбъл, изглежда, му ставаше по-леко, като изливаше яда си върху другите, защото още няколко минути разиграваше матросите с най-различни манипулации по всички части на кораба, командувайки бързо и отсечено, което показваше не толкова важността на тия маневри, колкото настроението му. Скоро обаче бе принуден да предаде командуването на Грифит, който пристигна с претова-рената голяма лодка на фрегатата, където бяха повечето от моряците, участвували в експедицията. Така една по една бързо надойдоха и другите лодки и целият отряд отново се събра благополучно под своя национален флаг.