Читаем Лоцманът полностью

Лоцманът

Двата пистолета изгърмяха едновременно и изплашените войници на Бъроуклиф и морските пехотинци се завтекоха към мястото на двубоя. Ако войниците имаха оръжие, гледката, която се разкри пред очите на всички, положително щеше да предизвика кървава схватка между двете противни страни, които пристигнаха едновременно на местопроизшествието. Менюъл лежеше по гръб, без никакви призници на живот, а Бъроуклиф, който доскоро бе стоял в горда и невъзмутима поза, сега беше в полулегнало положение.

— Да не би тоя нещастник да е наистина убит? — промърмориш англичанинът с известно съжаление в гласа. Откровено казано добър войник беше и глупав почти колкото мен!

За щастие на войниците и техния капитан, в това време морските пехотинци видяха, че командирът им идва на себе си. Той беше само леко зашеметен от куршума, който го бе драснал по темето и когато с помощта на хората си се изправи на крака, постоя така една-две минути, потърквайки главата си, сякаш се събуждаше от сън. А, щом се съвзе напълно и си спомни какво се бе случило, на свой ред се заинтересува за съдбата на своя противник.

— Тук съм, мой доблестни incognito! — провикна се Бъроуклиф с непринудено добродушие. Проснал съм се в обятията на майката земя и добре, че ми пуснахте малко кръв от десния крак … макар че, струва ми се, това можеше да стане, без да ми счупвате костта!. Но, май и вие лежахте в обятията на нашата обща прабаба?

— Вярно и аз полежах няколко минути — отговори Менюъл. Куршумът ви е оставил пътечка по темето ми.

— Хм, по главата, а? — промърмори Бъроуклиф хладно. Но, виждам, раната ви не е смъртоносна … Е, няма как, ще трябва да се разбера с първия срещнат нещастник, който също има само един крак, кой да вземе и двата, защото и просяк, и джентълмен може да бъде сакат! Менюъл, дайте си ръката! Пихме заедно, после се бихме, тъй че нищо не ни пречи сега да станем добри приятели.

— Разбира се — отвърна Менюъл, продължавайки да търка главата си. Нямам нищо против … Но, да не би да имате нужда от лекар? С какво мога да ви помогна? Ох, пак сигнали за потегляне! Карай бързо войниците, сержанте! Вестовоят може да остане с мен … впрочем мога и без него.

— Ах, драги ми приятелю, вие сте, бих казал, човек на място! — възкликна Бъроуклиф. Крепостта ви няма никакви слаби места! Такъв човек заслужава да застане начело на цял корпус, а не на една нищо и никаква рота По-полека, Дрил, по-полека! Пипай ме така, като че съм порцеланово изделие. Няма да ви задържам повече, приятелю Менюъл, защото чувам сигнал след сигнал. Изглежда, че са им нужни вашите удивителни умствени способности, за да могат да отплават, както трябва.

Менюъл можеше да се обиди от тия тъй прозрачни намеци на своя новоизлюпен приятел за здравината на черепа си, ако мозъкът му не беше малко помътен от бученето, което идеше някъде от мисловната сфера. За това отвърна на любезността на събеседника си със сърдечно ръкостискане и след като си размениха топли приятелски думи, още веднъж му предложи услугите си.

— Много ви благодаря! И без това съм ви задължен, загдето ми пуснахте малко кръв, та ме предпазихте от апоплектичен удар. Но, Дрил вече е изпратил куриер в да доведе лекар, а може би и цял полк. Още веднъж довиждане и помнете, че ако някога ви се случи пак да прескочите към Англия, този път като приятел, непременно ми се обадете.

— Непременно! Пък ако и вие попрескочите отново към Америка, обещайте, че също ще ми се обадите.

— На всяка цена! Вашата прекрасна глава ще ми трябва да се оправям с тия недодялани горски скитници. Довиждане и не ме забравяйте!

— Никога няма да ви забравя, добри ми приятелю — отговори Менюъл и пак се почеса по главата, която така бучеше, че тоя шум му се струваше действителен.

Двамата достойни джентълмени се ръкуваха още веднъж и като си обещаха повторно да се срещнат, разделиха се като опечалени влюбени. Разлъка, съпроводена с такъв изблик на чувства, пред които бледнееше дружбата между Орест и Пилад89.