Лоцманът

— Как може да се съмняваш в тяхното родолюбие? — възкликна учудено лоцманът. А, щом обичат тъй много родината си, нима могат да уважават човек, който е вдигнал безпощадно ръка срещу земята на своите предци?

— Все тая дума „родина“! — промърмори лоцманът, който бе почнал да долавя скрития смисъл в плахите подмятания на Елис. Да не би човек да е дърво или камък, та да може да се хвърли в огъня или да се вгради в стена, когато орисницата реши да го прати на земята? Казват, че думата „родина“ гъделичка честолюбието на англичанина, където и да се намира, но изглежда, че тя има още по-силно обаяние за англичанките!

— Тя е най-скъпата дума за всяка жена, Джон, защото въплъщава в себе си най-скъпото — любовта! Ако вашите американки не познават нейното обаяние, и най-великолепните блага, с които бог е обсипал земята им, няма да ги направят щастливи.

— Елис — произнесе лоцманът развълнувано, като се изправи — виждам много добре какво искаш да кажеш. Но, ние никога няма да се разберем по тоя въпрос, защото дори ти с обаянието си върху мен не можеш да ме отклониш от пътя, по който вече съм тръгнал. Ала времето тече, по-добре да поговорим за други неща. Може би за последен път стъпвам на английския бряг.

Елис мълчеше, борейки се с чувствата, предизвикани от последните му думи, но скоро надви слабостта си и продължи разговора c оная непреклонност и твърдост, която смяташе за свой неизменен дълг.

— И какво направи тоя път, Джон, когато стъпи на английския бряг? Нима разрушаването на едно мирно семейно огнище и тормозът, на който подложи един старец, е подвиг, достоен за човек, който говори за възвишени цели?

— Мислиш ли, че ще сляза на тоя остров и ще рискувам да бъда убит от враговете си заради такава недостойна цел? Не, Елис, моят истински план се провали и затова светът никога не ще узнае за него. Но, дългът ми към делото на което съм се отдал, ме подтиква към тая стъпка, която ти тъй прибързано осъждаш.

Полковник Хауард се радва на почит сред властвуващите и може да бъдеразменен срещу някой по-полезен човек. Колкото се отнася до неговите повереници, ти забравяш, че тяхната скъпа родина е Америка, а могат да я намерят и още по-близо под гордото знаме на фрегатата, която ги чака сега в открито море.

— Ти говориш за фрегатата! — каза Елис, внезапно заинтересувана от тая тема. Това ли е единственият кораб, с който можете да избягате от враговете си?

— Елис Дънскоум, изглежда, не е следила достатъчно събитията, щом ми задава такъв въпрос! — отвърна надменно лоцманът. По-добре би било да каже: „Това ли е единственият кораб, от който трябва да избягат враговете ви?“

— О, в такъв момент не мога да отмервам добре думите си! — извика Елис с нескрита тревога. Случайно дочух част от един план, чиято цел е да бъдат унищожени с внезапно нападение всички американски кораби, които се намират в наши води.

— Такъв план, моя мила Елис, може да хрумне внезапно някому, но не и да се изпълни. А кои бяха тия страшни съзаклятници?

— Не зная дали няма да изменя на дълга си пред краля, ако ги издам — промълви нерешително Елис.

— Е, както искаш — отвърна студено лоцманът. Така някои кралски офицери може да се спасят от смърт или от плен. Както ти казах вече, това е изглежда последното ми посещение на тоя остров, Елис и вероятно последната ни среща.

— И все пак — каза Елис, все тъй следвайки хода на мислите си — няма да е зле, ако успея да предотвратя кръвопролитие и особено ако направя нещо полезно за тия, които отдавна познавам и ужаважам!

— Хм, в това поне няма нищо трудно и осъдително — вметна лоцманът с явно безразличие. Но, крал Джордж може спокойно да мине без някои от слугите си.

И без туй списъкът на жалките му фаворити е тъй дълъг!

— Напоследък в манастира живееше някой си Дилън, който обаче изчезна безследно — каза Елис. По-право бе пленен от твоите Другари. Познаваш ли го, Джон?

— Чувал съм, че имало един негодник с такова име, но никога не сме се срещали. Елис, ако бог е рекъл това да бъде последната ни …

— Бил пленник на шхуната „Ариел“ — продължи тя, все тъй несмущавана от привидното равнодушие към думите й, а когато го пуснали да се върне в „Света Рут“, забравил, че е дал тържествено обещание и го нарушил най-позорно, за да изпълни пъклените си замисли. Вместо да извърши уговорената размяна, скроил клопка на тия, които го пленили. Да, това било гнусно вероломство! Защото се отнасяли вежливо и великодушно с него и сигурно щели да го освободят.

— Голям подлец е бил наистина! Но, Елис …

— Не, изслушай ме, Джон! — възкликна тя, сякаш безразличието му я подтикваше още повече. Не искам все пак да го съдя за греховете му, защото вече не е между живите! Планът му, изглежда, отчасти се е провалил, защото възнамерявал да унищожи шхуната, която наричате „Ариел“ и да плени младия Барнстейбъл.

— Действително не успя нито в едното, нито в другото! Барнстейбъл се спаси благодарение на мен, а „Ариел“ бе сразен от ръка, по-могъща от всяка друга на тоя свят претърпя корабокрушение!