Лоцманът

— За да ви успокоя, мис, ще ви кажа — рече той. Бих предпочел да оставя вратите и прозорците на „Света Рут“ отворени като печаден паметник на метежа, а когато конфискуваните имущества на ръководителите на това престъпно посегателство върху свещените права на краля бъдат разпродавани на търг, да поискам съответно обезщетение. Но, вие, мис Елис, заслужавате доверие, каквото Цената трябва да очаква от всеки джентълмен. Затова ви моля да пишете на моя пълномощник да запечата всичките ми книжа и да ги препрати на министъра на негово величество. В тях няма нищо изменническо, мис, затова заслужават да бъдат съхранявани на официално място. Къщата и по-голямата част от мобилировката, както знаете, принадлежат на наемодателя ми, който, предполагам, ще се погрижи своевременно да запази интересите си. Целувам ви ръка, мис Елис, с надежда да се срещнем пак в двореца Сейнт Джеймз. Уверен съм, мис, че кралица Шарлота ще ви възнагради според заслугите. Тя не може да не оцени вашата преданост.

— Аз съм родена тук между бедни и скромни хора, живяла съм тук и се надявам да умра спокойно тук — отвърна хрисимата Елис. Ако през последните години съм изпитала радости извън тия, които всеки християнин може да намери в ежедневния си труд, това се дължи, мили мои приятелки, единствено на дружбата ми с вас. Но, изглежда, че такава дружба в това залутано кътче на кралството е твърде ценна благодат, за да остане непомрачена. И ето, че дойде време удоволствието да се замеъй! със страдание. Сбогом, мои млади дружки! Уповавайте се на тоя, пред когото крал и селяк, европеец и американец са равни. Ще се срещнем отново, макар че може би това няма да стане нито на английски остров, нито на вашия просторен континент.

— За пръв път — каза полковник Хауард, като пристъпи към нея и я улови нежно за ръката, чувам от устата на мис Елис Дънскоум такива греховни слова. Ho, ако имахме време да си изясним някои неща, мненията ни по тоя въпрос сигурно нямаше да се различават много.

Елис, изглежда, сметна, че не е уместно да се разисква повече тая тема в такъв момент, защото се сбогува радушно с полковника, а после насочи вниманието си изцяло към своите приятелки. Сесилия, развълнувана и огорчена от предстоящата раздяла, се разплака на рамото на любимата си дружка, а Кетрин притисна нежно Елис до гърдите си, защото въпреки променчивостта на чувствата си имаше добро и горещо сърце. Те се прегърнаха мълчаливо, след което двете братовчедки, откъсвайки се от обятията на мис Дънскоум, тръгнаха една след друга към катера. Полковник Хауард не изпревари поверениците си, за да им помогне да се качат на лодката. Това внимание им бе оказано от Барнстейбъл, който след като настани дамите и прислужничките им, се обърна към джентълмените, за да им напомни:

— Лодката ви чака.

— Значи, мис Елис — каза Бъроуклиф с горчива ирония, нашият уважаем домакин ви предаде поръчение за своя пълномощник. Моля ви да направите и на мен подобна услуга, като напишете рапорт до командира на военния окръг. Кажете му чисто и просто какъв дръвник … не, служете си с по-ясни изрази и му пишете какво магаре излезе капитан Бъроуклиф в тая работа! Можете да му разкажете между другото, като забавен епизод, как си игра на криеница с една млада дама от колониите с бунтовна душа и как при това се изложи като хлапак. Е, да вървим, уважаеми домакине или по-право, другарю по пленничество. Аз ви следвам, както ми повелява дългът.

— Чакайте! — извика Грифит. — Капитан Бъроуклиф няма да се качи на лодката.

— Какво говорите, сър?! Да не искате да ме натикате при простите войници? Забравяте ли, че имам честта да бъда офицер на негово величество английския крал и че …

— Не забравям нищо, което трябва да помни един джентълмен, капитан Бъроуклиф и между другото помня колко внимателно се отнасяхте към мен, когато бях ваш пленник. Щом отрядът ми се окаже извън всякаква опасност, не само вие, но и вашите войници ще бъдат освободени.

Бъроуклиф се сепна от учудване, но беше толкова наскърбен от рухването на мечтите си за слава, с които се бе опивал през последните един-два дена, че дори не благоволи да поблагодари, както се полага. С голямо усилие той подтисна чувствата си и закрачи назад-напред по брега, подсвирквайки си тихичко някаква игрива мелодия.

— Значи — извика Барнстейбъл, всичките ни пленници са по места. Лодката чака само офицерите!

Грифит обърна гръб и се отдалечи високомерно, без да каже нищо, сякаш смяташе, че е под достойнството му да разговаря с доскорошния си приятел. Барнстейбъл постоя неподвижно на мястото си от уважение към по-старшия по чин. Никакъв гневен изблик не беше в състояние да наруши тоя навик, но като видя, че Грифит няма намерение да се връща, заповяда на моряците да изтласкат лодката по пясъка и да я спуснат на вода. Заповедта бе изпълнена моментално и когато младият лейтенант зае мястото си, последван веднага от гребците, катерът вече се полюшваше върху вълните на прибоя, все още мощни, но вече не толкова опасни.