Лоцманът

Подчинявайки се на настойчивия зов, този странен човек, у когото естествените чувства, готови преди малко да бликнат неудържимо, отдавна бяха подтиснати от призрачни честолюбиви пориви, а може би и от неутолима омраза, тръгна дълбоко замислен къмЯ лодките. След малко срещна войниците на Бъроуклиф, които без оръжие, но свободни, се връщаха мирно в казармите си. За щастие на тия хора, лоцманът беше твърде погълнат от мислите си, за да забележи тази проява на великодушие от страна на Грифит и се опомни едва когато неочаквано на пътя му се изпречи някакъв човек, който с леко потупване по рамото му даде да разбере, че го е познал, и лоцманът видя пред себе си Бъроуклиф.

— Събитията от тая нощ показаха, сър, че не сте такъв, за какъвто може да ви помисли човек — заговори капитанът. Вие трябва да сте адмирал или генерал на метежниците, защото доколкото видях, тази вечер се водеше странен спор помежду ви кой има правото да командува. Но, комуто и да принадлежи върховното командуване, позволявам си да ви прошепна на ухото, че се отнесохте много нечестно с мен. Повтарям: Цялата ваша пасмина постъпи много нечестно с мен, а най-вече вие.

Лоцманът се сепна, като чу тия странни думи, произнесени с жлъчността на човек, претърпял несполука, но само махна с ръка на капитана да си върви и се отдръпна, за да продължи пътя си.

— Изглежда, че не ме разбрахте, както трябва — продълж упоритият офицер. Слушайте, сър, вие се отнесохте нечестно с мем и не мислете, че бих казал това на джентълмен, ако не знаех, че давам възможност да излее гнева си.

Понечвайки да отмине, лоцманът погледна пистолетите, които Бъроуклиф държеше: единият за дръжката, а другият за дулото. На офицерът дори му се стори, че като ги видя, лоцманът ускори крачка. Гледайки след него, докато силуетът му изчезна в мрака, капитанът си промърмори:

— Изглежда, че все пак е обикновен лоцман! Истински джентълмен веднага щеше да разбере такъв прозрачен намек. Аха, ето че пристига отрядът на моя достоен приятел, чийто език умее да различава южната мадейра от северната. Тоя негодник има джентълменско гърло. Я да видим как ще преглътне един тънък намек за прегрешенията си!

Бъроуклиф се отдръпна, за да стори път на морските пехотинци, които също отиваха към лодките и зачака с нетърпение командира им. Менюъл, който знаеше за намерението на Грифит да пусне пленниците, се бе спрял, за да се увери, че никой друг освен освободените от неговия командир не се е отдалечил към вътрешността на сушата. Благодарение именно на това случайно обстоятелство Бъроуклиф го срещна на известно разстояние от двата отряда.

— Поздравявам ви от все сърце, сър — каза Бъроуклиф. Фуражировката ви никак не беше лоша, капитан Менюъл.

Командирът на морската пехота съвсем нямаше желание да влиза в спор, но в гласа на Бъроуклиф се долавяше нещо, което го накара да отговори:

— Още по-хубава щеше да бъде, сър, ако имах възможност да се отплатя на капитан Бъроуклиф за любезността, с която се отнесе към мен.

— Извинете, уважаеми сър, но вие поставяте на изпитание моята скромност! Сигурно сте забравили как бях възнаграден за гостоприемството си. Два часа дъвках дръжката на сабята си, освен туй твърде безцеремонно бях блъснат в ъгъла, а един от войниците ми бе потупай много нежно по рамото с приклада на мускета! Дявол да го вземе, сър, според мен неблагодарникът е само разновидност на говедото!

— Ако вместо войника бе потупан нежнр офицерът — отвърна Менюъл с похвално хладнокръвие, щеше да бъде много по-справедливо. Пък и шомпълът би могъл да послужи не по-лошо от приклада за поваляне на джентълмен, който пие за четирима.

— Каква черна неблагодарност за тая животворна южна напитка и каква люта обида за мен! Струва ми се, че има един-единствен начин да се прекрати този словесен двубой, който може да продължи до сутринта.

— Изберете си какъвто начин искате за разрешаване на нашия спор, сър. Надявам се обаче, че при това няма да се осланяте на вроденото си „познаване на човека“, след като веднъж вече взехте един капитан от морската пехота, служещ на Конгреса, за влюбен, който бърза към някое прикътано местенце.

— Все едно че сте ме ощипали за носа, сър — рече Бъроуклиф. Впрочем това би било дори по-простимо! Изберете си от тия пистолети, сър. Те са заредени за съвсем друга работа, но вярвам, че и в случая ще ни бъдат полезни.

— Аз пък имам чифт пистолети, заредени за всякаква работа — отговори Менюъл, като измъкна единия от пояса си и се отдръпна няколко крачки назад.

— Зная, че заминавате за Америка — каза Бъроуклиф с невъзмутимо хладнокръвие, но ще ми бъде по-приятно, сър, ако отложите за малко отпътуването си.

— Стреляйте и се бранете! — извика яростно Менюъл, пристъпвайки към противника си.