Лоцманът

— Здрав ли? — извика Болтроп. Позволи ми да ти кажа, уважаеми буквоядецо, че ако наричаш тая лековита диета здрава, значи слабо разбираш от солена вода и морски мъгли! Ала мистър Грифит е моряк на място. И ако се занимаваше по-малко с дреболии и глупости, когато стигне нашите години, ще бъде много приятен компанйон. А, както виждаш сега, отче, главата му е твърде много заета с разни дивотии, като военната дисциплина например. Не ще и дума, хубаво е да сменяш навреме такелажа, да следиш добре мачтите и дори котвеното въже. Но бог да ме убие, отче, ако мога да разбера защо трябва … Обърни срещу вятъра, дръвнико! Не виждаш ли, господинчо, че си насочил кораба към Германия? Та, викам, не мога да разбера защо трябва да се вдига патърдия кога да си смениш ризата. Тази ли, или идущата седмица, или пък ако времето е лошо — по-идущата! Не обичам много да се строявам за преглед, макар че няма какво да ме упрекнат за поведението ми, освен че държа тютюна не под която буза трябва!

— И мен понякога ме измъчва тая дисциплина. Тя страшно подтиска духа особено когато тялото страда от морска болест.

— Е, да, първия месец често те присвиваше — каза щурманът. Спомням си как веднъж, когато бързаше да претупаш едно погребение, нахлупи на главата си шапка на морски пехотинец! Пък и никак не мязаше на член на екипажа, докато носеше ония проклети черни гащи с токи под коленете! Наистина не съм те виждал да се качваш по трапа на шканците, но като гледах през комингса на люка, все ми се струваше, че ще лъснат пищялките ти. А, право да ти кажа, отче, когато по палубата припка човек с такива голи върлини, като че виждам дявол! Ала след като шивачът каза, че гащите ти са за бракуване и домакинът ни даде да опаковаме долните ти подпорки в моряшки панталон, понякога не мога да различа краката ти от краката нагротмарсовия!

— Всъщност трябва да бъда благодарен за тази смяна — рече смирено свещеникът, — ако наистина е имало, както казваш такава прилика, докато бях в обичайната одежда на моя сан.

— Че какво общо има това с духовния сан? — учуди се Болтроп, поемайки си дъх след порядъчна глътка. Пищялките на човека са си пищялки, за каквото и да служи горното му снаряжение. Аз още от малък мразех късите гащи, може би защото винаги съм си представял дявола с тях. Нали знаеш, отче, когато говорим за някого, почти всякога си представяме такелажа и разните му такъми. За това нямам основание да мисля, че сатаната ходи гол. Дръж попътен вятър, дръвнико, че караш право срещу вятъра, мътните да те вземат! Та, казвам, винаги съм си представял дявола по къси гащи и триъгълна шапка. Някои от нашите млади лейтенанти се явяват на неделен преглед с триъгълни шапки като пехотни офицери. Но, аз повярвай ми, по-скоро бих излязъл по нощна шапчица, отколкото с такъв триъгълник.

— Чувам плясък на весла! — възкликна свещеникът, който, виждайки, че щурманът си представя великия дух на злото по-ясно от самия него, се помъчи да скрие невежеството си, като премина на друга тема. Да не би да се връща някоя от лодките ни?

— Да, да, възможно е. Да бях на тяхно място, отдавна щеше да ме хване брегова болест. Обръщайте, момчета, и лягайте в дрейф!

Тендерът, подчинявайки се на кормилото, се спусна по вятъра, поклати се известно време между вълните, после обърна нос към скалите и като постави платната така, че да легне в дрейф, постепенно загуби скорост и най-после спря. Докато се извършваше тази маневра, из мрака откъм брега изплава лодка и в момента, когато „Бързи“ застана на едно място, дойде толкова наблизо, че можеше да се чуе човешки глас.

— Хей, вие от лодката! — изрева Болтроп през рупора, който с помощта на дробовете му възпроизведе звуци, твърде наподобяващи мучене на бик.

— Да, да! — отговори звънък глас, който се носеше отчетливо над вълните, без да има нужда от изкуствени средства за усилване.

— Аха, иде някой от лейтенантите с вечното си „да, да“ — забеляза Болтроп. Хайде, момче, надуй боцманската си свирка, да те чуят от, борда! Но, ето и друга лодка откъм кърмата! Хей, обадете се!

— „Бързи“! — отвърна друг глас от противоположната посока.

— „Бързи“! След малко ще ми изстине капитанското място — забеляза щурманът.

С тая лодка иде човек, който щом се качи на кораба, ще почне да се разпорежда. Хм, това е мистър Грифит и трябва да си призная, въпреки слабостта му към панталони с токи на коленете и всякакви там финтифлюшки, много се радвам, че се е измъкнал от ръцете на англичаните! Ох, ей сега всички ще ни се изтърсят на главата! Ала ето още една лодка откъм подветрената ни страна! Вече са наблизо, може да ни чуят. Я да видим дали не са заспали. Хей, вие от лодката!

— „Флаг“! — отговори трети глас от една малка, лека лодчица, която се бе приближила незабелязано до тендера, идвайки право откъм скалите.