Майсторите на желязо

— Защо да ме тревожи? Не ме грози никаква опасност, а докато тя може да призовава силата на Талисмана, нея също.

— Знаеш ли къде е тя сега?

— Да. Предадена е на сегашния ти господар. — Кадилак видя реакцията на Стив и се усмихна. — Страхотно, нали? Ние тримата отново сме заедно. Толкова близко… и все пак толкова далеч. — Той надигна купичката си, но този път разсипа малко на масата. — Сигурно така е трябвало да стане.

— Да — каза Стив. — Невероятно… — Той стана, отиде до чертожната дъска и погледна по-отблизо над какво работи Кадилак.

Във Федерацията чертежи като този се пазеха в КЪЛЪМБЪС. Централният компютър, който обслужваше Федерацията, имаше огромна библиотека с чертежи за всяка част на всяка машина, построявана някога. Хората с достъп до необходимото ниво можеха да извикат запаметените чертежи и направо на екрана да ги включат в нови конструкции, след това да прехвърлят информацията в напълно автоматизирани машини, които да произведат всички части и детайли.

На листа хартия, който разглеждаше Стив, имаше няколко груби скици, показващи модификации за конструиране на малка, лека парна машина. На по-голям лист под него те бяха начертани в естествена големина в три проекции плюс разрез. Беше изкусна конструкция, но изискваше много прецизна изработка и щеше да трябва цяла вечност за постигане дори на ограничено производство.

Това беше истинският проблем. Времето беше решаващ фактор. Те не можеха да си позволят да чакат, докато майсторите на желязо повишат нивото на технологията на металообработване. Твърде много хора бяха замесени в конспирацията. Колкото по-дълго стояха тук, толкова по-голяма беше вероятността нещо да тръгне погрешно. С помощта на Джоди — и може би на Келсо — той трябваше да заведе Кадилак и Клиъруотър на кораба в Бу-фаро. И за да достигне бързо Хъдсън, проблемът с тягата трябваше да се реши бързо и просто със съществуващите технологии. Може би от топлината на сакето Стив почувства, че знае отговора.

— Това е прекрасна идея, но ще изисква твърде много време да се осъществи.

— Знам. Трябва скоро да постигна нещо, иначе джапите могат да започнат да губят интерес.

— Нещо против, ако направя едно предложение?

— Съмнявам се, че бих могъл да те спра.

— Знаеш ли какво ти е необходимо?

— Да, още една бутилка саке. — Кадилак захвърли празната бутилка през отворения параван в градината.

Стив взе друга бутилка от стенния шкаф, напълни купичката на Кадилак, после седна и допълни своята.

— Имаш нужда от помощник. Някой, който да работи върху идеите. Някой надежден, който може да се грижи за малките досадни работи, докато ти работиш върху големите концепции.

— Какво точно имаш предвид?

Стив отговори със скромно вдигане на рамене.

— Аз знам толкова, колкото и ти. Ние построихме „Блу-Бърд“, като използвахме малко повече от надежда и чист въздух. Ако обединим умовете си, ще можем наистина да постигнем много нещо. — Той вдигна купичката си. — Цялата слава ще получиш ти, разбира се. Какво ще кажеш?

— Ще си помисля — отвърна Кадилак, вдигна петата купичка саке, но се олюля и я разля върху ризата си. В следващия миг главата му тупна на масичката с глух звук.

Звук, който неговите слугини очевидно познаваха добре — и очакваха. Един параван се плъзна настрани и четири малки джинки, облечени в разноцветни дрехи, заситниха с обутите си в бели чорапи крачета. Поклониха се почтително на Стив, след това хванаха Кадилак за ръцете и краката и изнесоха безчувственото му тяло от стаята.

Стив изсипа купичката си обратно в шишето, метна на рамо торбата с пощата и излезе на пътя. Беше странна среща, като леко деформиран от огледало образ на самия него. Но при условие че Кадилак не забравеше всичко, когато се събуди, Брикман, С. Р. може би щеше да има шанс. И тогава с много ласкателство и усилена работа скоро щеше да стане ключов член на екипа.

Чудеше се какво ли минава през ума на Джоди Казан. Тя беше обещала да не казва нищо на Келсо за истинската причина, поради която той е тук, и Стив беше деветдесет и девет процента сигурен, че може да разчита на нея. Усещаше, че е докоснал чувствителна струна, когато й каза, че дълбоко в себе си тя все още е истински планерист. Оставаше да се спечели Келсо, а това не беше невъзможно. Просто трябваше да му се разкаже подходяща история. Сега Стив се нуждаеше единствено от благословията на мъжа в черно и скъпоценната връзка розови листа.

И от Клиъруотър. Трябваше да я види. Първият му маршрут от новата му база беше покрай брега на езерото с острова, където я държаха. В лагера на ронините той бе обещал да я посети. Въпреки нейните молби да не рискува живота си в такава безразсъдна авантюра, това беше обещание, което имаше намерение да изпълни.

Тичането премахна замайването от сакето и Стив увеличи темпото. Да… Общо взето работата за деня не бе лоша.