Майсторите на желязо

След миг Стив чу обутите им в памучни чорапи крака бързо да тупкат в коридора. Тоширо му подхвърли торбичката и каза:

— Листата, които искаше. С това изпълнявам моята част от сделката. Погрижи се да изпълниш своята.

Стив кимна.

— Хубаво е да се работи с вас. По-добре излезте отзад, защото…

— Брикман, не ми е нужен съветът ти — сряза го Тоширо. — Вече би трябвало да ти е ясно, че нямаш работа с аматьор.

Стив се поклони.

„На теб също, хубавецо. На теб също…“

Седнали в центъра на голямата трибуна и отделени от другите зрители със стена от три реда собствени самураи, Яма-Шита и Мин-Орота наблюдаваха поляната. Непосредствено под тях, скрити зад балдахин, издигнат да закрие шогуна от погледа на всеки потенциален убиец, седяха генералният консул и пратеникът Тоширо Хазе-Гава. Техните ложи се пазеха от четири страни от правителствени войници от гарнизона в Мара-бара.

Трибуната отдясно на Яма-Шита беше пълна с чиновници и търговци от неговото владение; тази отляво беше заета от фамилията Мин-Орота. На полето пред тях в една линия бяха подредени осем летящи коня, други четири зад тях бяха в шахматен ред. Покритите с блестяща бяла коприна криле и корпуси бяха маркирани от двете страни с хиномару

 — кървавочервения диск, символ на Ни-Исан, Страната на изгряващото слънце. На опашките имаше два знака: номера с цифри и неговия японски еквивалент.

Чуждестранните маркировки били, за да се ориентират робите, обясни Шигамицу, комендантът на Херън Пул, който седеше между двамата владетели, за да дава отговор на всички интересуващи ги въпроси. Обясни им също, че първите осем летящи коня са комплектувани с ракети, чиято ефективност ще бъде демонстрирана по-късно, а онези зад тях са били използвани като планери за началното обучение.

До носа на всеки самолет стояха по двама самураи — пилот и наблюдател — и помощници роби, наредени в линия под високите опашки. Екипажите на самолетите бяха облечени в бели дрехи. Седмина пилоти бяха от фамилията Мин-Орота, петима — от Яма-Шита; символите на родовете им бяха изрисувани от лявата страна на гърдите и на гърба на туниките.

Започна се с биене на барабани и парад на кавалерията и пехотата. Най-напред яздеше знаменосец с флага на шогуната То-Йота и отряд правителствени войски. Това беше само символично присъствие, но беше обичайно то да оглавява всяка процесия, на която в качеството си на официално лице присъства генералният консул. И тъй като всички зрители бяха, на теория, лоялни поданици на шогуна, когато флагът на Йоритомо мина покрай тях, те станаха в знак на вярност.

След като парадът свърши, отредите на двамата владетели се подредиха от двете страни на трибуната.

След войниците пред трибуната минаха шинтоистки свещеници и техните послушници с флейти, камбани и барабани. Последва дълга церемония, включваща молитви, кадене на тамян, пръскане на вода и окачване на гирлянди от цветна хартия. Самураите и техните летящи коне бяха благословени от името на боговете на майсторите на желязо.

Накрая свещениците се подредиха в две линии като почетна гвардия, поклониха се и след това се обърнаха с лице един към друг.

Това беше знак за двамата господари да отидат с антуража си да инспектират екипажите и техните летящи машини.

През тясната пролука между параваните Стив видя как генералният консул и Тоширо се присъединяват към групата, когато тя напусна трибуната. Шигамицу и двамата му главни помощници в Херън Пул покорно ги следваха. С помощта на далекоглед, който беше включен в третия пуснат от въздуха пакет, Стив можа да разгледа групата. Двамата начело очевидно бяха важни клечки, но тъй като никога не ги беше виждал, той не знаеше кои са.

Церемонията почти беше свършила. След няколко минути щеше да започне истинското действие. Стив по-, даде далекогледа на Кадилак и каза:

— Гледай генералния консул. Ако не са направили промени, той трябва да открие шоуто.

— Мога ли и аз да погледна през това магическо око? — попита Клиъруотър.

— Разбира се… — каза Стив и започна да изважда оръжията от скривалището.

Джоди вече беше проверила къщата и им беше казала, че е празна. Всички от малкия домашен персонал на Кадилак се бяха наредили покрай задната стена, погълнати от онова, което ставаше навън. Беше невероятно те да попречат, но нямаше смисъл да се рискува. За случаи като този важеше едно просто правило: ако нещо може да се обърка, значи сигурно ще се обърка. Затова Келсо се беше въоръжил с два пистолета и сега обикаляше тихо около къщата и следеше входовете.

Стив облече подплатената ватирана жилетка, която му бяха доставили от АМЕКСИКО. Тя имаше калъф за въздушен пистолет, джобове за резервни пълнители и бутилки за сгъстен въздух и халки за закачване на гранати под широките пешове, които скриваха издайническите им очертания. В друг джоб на нивото на рамото имаше противогаз. Стив натъпка джобовете със смъртоносен коктейл от гранати. Когато свърши, се беше превърнал в истинска бойна машина.

Започна да зарежда и три други жилетки и попита:

— Как вървят нещата?