Майсторите на желязо

От разговорите, които беше чул Кадилак, Стив знаеше, че преди първия за деня полет ще има много церемонии. Искаше Клиъруотър да е тук, за да поддържа Кадилак във форма. Мютът вече беше ударил две големи глътки саке, за да успокои нервите си или да удави тъгата — или и двете. Стив му беше взел шишето и го беше заплашил, че и тримата ще го бият по главата, ако глътне дори и капка повече.

Предната нощ, докато Стив рискуваше живота си да натовари всичко на самолетите, Кадилак лежеше пиян под масата. Точно партньор, от какъвто имаха нужда — сто процента ненадежден. Това, че майсторите на желязо го бяха отхвърлили, го беше засегнало силно, но урокът още не беше усвоен. При възможност дори в последната минута той нямаше да изпълни обещанието да се върне. Стив беше казал на Джоди и Келсо да не го изпускат от поглед. Но Клиъруотър щеше да повдигне духа му нали затова я беше изпратил Мистър Сноу. Лудият стар глупак. Всичката тази кръв, пот и сълзи — и за какво? Сто пушки от каменната ера, които нямаше да послужат никому, освен на майсторите на желязо да укрепят търговските си позиции.

Мисълта за пушките накара Стив да отиде до скривалището под пода, където беше скрил пистолетите и гранатите, пуснати от АМЕКСИКО в езерото.

Отмести една от рогозките, вдигна дъските на пода и махна сгънатата отдолу покривка. Под нея имаше четири многозарядни въздушни пистолета с резервни пълнители и бутилки с въздух, осколочни гранати, димки и гранати с газ. Стив и Джоди не бяха виждали такива, но според Келсо при едно вдишване било все едно че те е ударил бизон в гърдите. Газът очевидно атакуваше нервите, мускулите или нещо друго, което контролира дихателната система, и причиняваше болезнено схващане на белите дробове и гърлото.

Димките не увреждаха здравето, но докато от другите гранати можеш поне да се опиташ да се скриеш, тези малки чудовища се промъкваха навсякъде — затова от АМЕКСИКО предвидливо бяха включили пет противогаза с химически филтри.

Звукът на тръбите и барабаните стана по-силен и Кадилак каза:

— Идват…

И тогава вратата се отвори. Двете прислужнички, с които Стив и Кадилак се бяха къпали, влязоха със странна прегърбена походка, поклониха се на Кадилак и изписукаха:

— Имате важно посещение!

И паднаха на колене. В стаята влезе Тоширо Хазе-Гава, придружен от няколко джапи.

Щом видяха въоръжените самураи, Кадилак, Джоди и Келсо паднаха на колене.

Стив, който вече си беше на колене, внимателно затвори капака на скривалището и се изправи.

— Много мило от ваша страна, че наминахте. — Търсеше си белята, но изобщо не го беше еня.

Ръката на пратеника стисна дръжката на меча.

— Чувам, че има промяна на плана — каза той през зъби.

— За генералния консул ли говорим?

— Да.

— Какво е станало? Да не би да не дойде?

— Ще дойде. И дори е доволен.

— Значи всичко е наред.

— Уговорката не беше такава, Брикман. Ти знаеш какви са желанията на моя клиент. Той трябва да е във въздуха. Така, както бях аз.

— Е, поради обстоятелства извън нашия контрол, няма да стане точно така. Но не се тревожете, той все пак ще лети.

— И как?

— Не мога да ви обясня в момента. А и няма да го разберете. Но тъй като вашите приятели няма да ми разрешат да летя, ще трябва да използвам прибор, захранван от тъмна светлина. Става ли? Единственото, което мога да ви кажа, е, че няма да бъдете разочарован. И на мен няма да ми се наложи да обяснявам как случайно съм изгубил един много важен пътник. — Той вдигна рамене. — Така че това устройва чудесно и двама ни.

— Ох, Брикман… — въздъхна Тоширо.

— Да — каза Стив. — Знам как се чувствате. Но защо да проваляме цялото удоволствие?

Двамата се втренчиха един в друг. Атмосферата се нажежи. Кадилак, Джоди и Келсо държаха глави наведени надолу. Двамата ренегати имаха чувството, че се виждали джапа някъде, но не знаеха кой е и защо Стив флиртува със смъртта, като го предизвиква в такъв критичен момент. И точно когато напрежението стана непоносимо, на вратата се чу плахо чукане.

Един треперещ глас се обърна към пратеника на японски. Тоширо отговори с груба команда. Вратата се плъзна и се видяха двете коленичили прислужнички. А после между тях се появи Клиъруотър — с маска — и влезе в стаята.

Сърцето на Стив замря, но той не го показа, а попита:

— Защо се забави?

Тоширо, който не разбра, че въпросът е риторичен, отговори вместо нея.

— Носачите й трябваше да се отбият встрани, за да пропуснат процесията.

Клиъруотър не каза нищо. Единствения път, когато беше видяла пратеника, той беше облечен в черно от главата до петите. Макар че го беше срещнала на пътя и гласът му й беше смътно познат, тя не знаеше кой е и какво прави тук. Но тъй като Стив стоеше прав, тя също не коленичи.

Двете прислужнички допълзяха на колене и оставиха багажа на Клиъруотър: голям вързоп и една торбичка.

Тоширо даде някаква заповед на японски и едната прислужничка, все така на колене, му подаде торбата. Той излая друга заповед и двете жени изпълзяха навън заднишком и затвориха вратата.