Майсторите на желязо

Всичко изглеждаше толкова малко! Но то беше там долу, в лятната къща, където беше прекарал най-незабравимите часове от живота си в ръцете на тайната си любовница; красивата чужденка, която притежаваше най-редкия дар — гладко, сладко, ухаещо, окосмено, където трябва тяло. Мисълта за следващото му посещение при нея го изпълни с приятно очакване; разбирането, че то може би ще е последно, внесе горчивина в приятното чувство. Той нямаше представа, че не нейната смърт наближава, а неговата.

Самолетът му, следван от двата ескортиращи го самолета, тъкмо се насочваше към Херън Пул, когато Стив взриви първите пет самолета. Пилотът на консула видя огнените кълба, замаха като обезумял с две ръце и успя да привлече вниманието на ескортиращите самолети. Те се приближиха до него, крилата им почти се допряха. Водещият летец напразно крещеше на колегите си и сочеше над носа. Двамата други летци му махнаха, че са разбрали. Летецът на консула даде сигнал да запалят последните ракети и ги поведе към летището.

Тоширо Хазе-Гава се мъчеше да укроти непокорния си кон. Той също беше слисан от неочакваното взривяване на петте летящи коня, но тъй като ударът беше насочен срещу известни врагове на държавата, не беше обзет от общото чувство на ужас. Онова, което го разтърси, беше безсърдечната ефективност на Брикман. Освен за това му беше трудно да мисли за нещо друго, освен как да остане на седлото и да се държи с необходимото достойнство сред почти пълния хаос, обхванал зрителите на трибуната и войската от двете й страни.

При липсата на всякакви заповеди отгоре офицерите крещяха на войниците да не развалят строя и гледаха към небето, за да се предпазят от падащите горящи отломки. Останалото без крака тяло на един от пилотите удари с отвратителен глух звук земята само на няколко крачки от изправилия се на задните си крака кон на пратеника. Той дръпна свирепо юздите на коня и стовари камшика си върху врата му, когато една метална касета от пускови ракети полетя надолу като откъсната от буря керемида и покоси няколко от войниците на Мин-Орота, като обезглави един пехотинец и повали още петима-шестима. Останалите се разбягаха.

В същата секунда Клиъруотър, Кадилак, Джоди и Келсо стигнаха оградения двор и спряха да си поемат дъх в прохода между стената и първата работилница. Джоди погледна пред свода, след това изтича през алеята и погледна през пролуката на другата страна.

Двамата с Келсо бяха свързани със Стив с джобни радиостанции със слушалка в ухото и микрофони на гърлото.

— Стив! На задната порта сме. Никакъв проблем досега!

— Бъдете готови! Ще ударя на три. Едно…

Трима стражи джапи, сигурно патрулирали из двора, се втурнаха под свода и затичаха по алеята. Изминаха няколко метра преди умовете им да реагират на онова, което видяха очите им: четирима ренегати, скрити между задната стена и работилниците. Джоди вдигна пистолета си. Келсо покриваше другата страна.

— Две…

Куршумите изсвистяха и тримата паднаха.

Келсо махна на Клиъруотър и Кадилак да тичат след Джоди и хвърли една газова граната в двора.

— Три! — Стив взриви ведрата в клозета на караулното помещение.

Взривът разтърси стените и събори покрива.

Стив взриви караулното помещение по две причини: да елиминира възможната въоръжена намеса оттам и да отвлече вниманието на персонала от работилницата и наземния персонал от двора от четирите самолета в западния край на полето.

Всички бяха объркани, но той искаше да ги обърка още повече. Не можеше да го направи, докато джапите, които тичаха през полето пред работилниците, не се разкарат. Освен петдесетината наземни оператори имаше още толкова персонал от работилницата и двадесетина жени опаковчици от „барутната стая“. Плюс приятели и роднини, промъкнали се, за да виждат по-добре.

Сега виждаха повече, отколкото биха искали. Когато земята под краката им се разтресе и видяха над задната стена на двора да се издига пушек и прах, повечето се спуснаха към трибуната — да помогнат, а може би и за да се спасят.

Клиъруотър, Кадилак, Джоди и Келсо се хвърлиха към Стив, когато той натисна друго копче и взриви шестте заряда, разположени покрай стените.

Б-Б-Б-Б-БА-БАММ!

Взривът пръсна стените, а шестата запалителна граната, която Стив беше прикрепил при пластичния експлозив, избълва лепкав огнен дъжд във всички посоки. Само след секунда дървените стелажи, работните тезгяхи и мертеците от падналите покриви горяха.

— По дяволите! — изруга Келсо. — Този твой план за бягство върши добра работа. Не бих искал да съм тук, когато разберат кой е виновен за всичко това!

Джоди посочи небето на югоизток.

— Тримата идват! Виждаш ли ги?!

— Да. Те са следващите — каза Стив. — Бягайте!

После грабна вързопа от Клиъруотър и хукна напред. Скочиха в канавката, която минаваше покрай полето, и се снишиха. Досега всички, които ги бяха видели, бяха мъртви или много лошо ранени, така че не можеха да ги издадат.

Стигнаха до самолетите и надзърнаха над ръба на канавката. Зад самолетите имаше две колички със стартови ускорители и ракети.