Майсторите на желязо

— Действай, не спирай! — извика Стив. Двамата с Кадилак вече бяха поставили две ракети в скобите под четирите машини. Но две не бяха достатъчни. Той беше говорил за използване на три, но всъщност имаха нужда от пълен комплект. Не им трябваха четири самолета, но сега, когато бягството им висеше на косъм, трябваше да разполагат с пълните им възможности.

Джоди, която беше клекнала на покрития с трева бряг да ги прикрива от нападение отзад, реши да помогне, така че прибра пистолета си в кобура и затича към количката. И изведнъж земята се разтърси и тя падна. Вдигна глава и видя, че от труса няколко от ракетите почти са се измъкнали от гнездата. Надигна се и хвана една точно преди да падне на земята.

Застанала разкрачена, с вдигнати ръце, Клиъруотър почувства силата на Талисмана да се влива в нея от небето и земята. За онези, които наблюдаваха от препълнената трибуна, тялото й изглеждаше като обвито в трептящ воал от светлина. Тя свали ръцете си пред очите, събра върховете на пръстите си и погледна към Яма-Шита през образувания триъгълник.

Последва нов неочакван трус. Струя пушек изскочи от земята пред нея, после земята се разцепи, превърна се в нащърбена пукнатина, която се понесе към трибуната. Земята се надигна, повали тичащите самураи — а миг по-късно трусът удари трибуната и тя се срина. Конните самураи, които галопираха по северния край на полето, дръпнаха юздите и се заоглеждаха объркано. Командирът им извади меча си, изправи коня си на задните крака и им извика да се прегрупират и да атакуват облечената в бяло фигура.

Клиъруотър протегна лявата си ръка към каменната стена, после бавно вдигна изпънатите си пръсти. Стената се разтърси, заизвива се като дълга сиво-кафява змия, разбудена от сън, запука и затрака, камъните полетяха във въздуха като листа, пометени от вихрушка. С дясната си ръка Клиъруотър посочи стената зад павилиона.

… Орлите ще са златните му стрели,

камъните на земята — неговият чук,
и една нация ще бъде изкована
от огньовете на Войната.
Плейнфолк ще бъдат като блестящ меч
в ръцете на Талисмана, техния Спасител!

Хора и коне падаха, камъните летяха все по-далеч и по-бързо — и все повече, — сипеха се и от двете страни върху войниците, върху останките на трибуната и на пътя отзад, където офицерите полагаха отчаяни усилия да подредят хората си. На полето потресените самураи се изправиха, събраха цялата си смелост и опънаха лъковете, за да стрелят по жената дявол — защото вече бяха достатъчно близко, за да видят дългата й коса, развяна от вятъра като тъмни крила от двете страни на бялото й като тебешир лице.

Клиъруотър вдигна ръце на височината на рамената си и над нея засия вертикален клин.

Стрелите се отплеснаха от него. Самураите стреляха пак. И отново стрелите се отплеснаха! Клиъруотър беше защитена от някаква невидима стена! Самураите хвърлиха лъковете и хукнаха напред — размахваха мечовете си и призоваваха на помощ богинята Амерацу-Омиками.

Клиъруотър обърна длани и от устата й излезе втори смразяващ вик, по-страхотен и от първия. Самураите спряха. Земята под краката им се тресеше така, че зъбите им тракаха. Мечовете паднаха от ръцете им, сърцата им забиха по-бързо и по-бързо, главите им сякаш щяха да се пръснат. Кръвоносните съдове със слаби стени — фатално наследство на тяхната генна структура — започнаха да се пукат от безброй кръвоизливи. Вените им се пръснаха и лицата и ръцете им ставаха сиво-виолетови. Кръв рукна от очите и носовете им, причерня им и потънаха в тъмна бездънна яма.

Всички бяха мъртви още преди да паднат на земята.

Яма-Шита — богатите му дрехи бяха окървавени и разкъсани — гледаше фигурата с бяло лице да върви през труповете на загиналите му самураи. И внезапно разбра чие лице се крие зад маската.

Дългото куче — курвата на генералния консул. Кучката от улицата, която тайно беше наблюдавал гола със смесица от отвращение и възхита. Нищожеството, което така жестоко беше подиграл, го беше докарало до гибел! Беше невероятно, но доказателството бе пред очите му. Проклета да е! Проклети да са всички жени!

Той измъкна меча си, захвърли ножницата и се огледа за подкрепа. Десетина членове от рода му бяха излезли от руините; други все още се мъчеха да се освободят. Яма-Шита им извика да му дойдат на помощ, вдигна меча с две ръце и закуцука към Клиъруотър. Никой не го последва. Добре. Той щеше да им покаже какъв кураж трябва да има един истински самурай.

Клиъруотър мълчаливо го чакаше да се приближи, ръцете й все още бяха протегнати и сочеха към лицето му. Яма-Шита спря на крачка от нея и вдигна меча за смъртоносния удар. А после очите му срещнаха нейните и той видя, че светят като кристали, пронизани от слънце. Земята под него трепереше и краката му се тресяха. Мозъкът му го подканяше да удари, преди да е станало късно, но ръцете му не реагираха и той вече не можеше да отклони поглед от очите й.