Майсторите на желязо

„Невероятно“ — помисли Джоди и погледна цифровия си часовник — един от трите, които предвидливо им бяха доставили от АМЕКСИКО, за да им помогнат в координиране на бягството. Толкова смърт и разрушение, а бяха изминали по-малко от осем минути, откакто Брикман беше взривил първия самолет и те бяха избягали от павилиона. Тя видя Кадилак да си бърше очите — лицето му беше в сълзи.

— Хайде! — викна Стив.

Четиримата изскочиха на полето и затичаха към самолета, където беше Келсо — дванадесети номер. Ренегатът — държеше обезопасяващата плоча, която динките бяха започнали да слагат над дюзите на петте ракетни тръби — викна:

— Не е зареден.

Стив го погледна като ударен от гръм.

— Не е зареден?

— Пусковата касета е празна! Виж!

Беше вярно. Стомахът на Стив се обърна.

— По дяволите! — Той хвана Джоди и Кадилак за раменете. — Проверете следващите два! Аз ще проверя девети!

Всички касети бяха празни. Някой идиот динк беше сложил плочите — вероятно бе мислил, че така изглеждат по-добре.

— Какъв глупак съм! — Стив се удари гневно по бедрото. — И през цялото време те бяха точно под носа ни! Кристо!

— Поне имаме цяла кола с ракети — каза Кадилак.

— Да. И можеш да благодариш на Мо-Таун, че са заредени! Изпразвай джобовете си! — Стив бързо измъкна повечето гранати и резервни пълнители. Кадилак направи същото.

— Вие двамата да ни прикривате — каза Стив на Джоди и Келсо.

— Няма да можем — каза Келсо.

— Ще направите всичко възможно, по дяволите! Но може би ще трябва да тръгнем с три самолета вместо с четири…

Стив изведнъж разбра, че Клиъруотър не е с тях.

Клиъруотър ги беше оставила веднага щом разбра, че им трябва повече време да оправят онова, което не е наред. Тя не разбираше как работят летящите коне, но знаеше, че само тя има силата да задържи войниците в другия край на полето. Можеше да усети нарастващия им гняв и знаеше, че те скоро ще се окопитят. Не трябваше да им позволи да убият облачния воин и Кадилак. Иначе всичко пропадаше. Но тя имаше и друга задача: да отмъсти за Плейнфолк.

И сега Клиъруотър тичаше към средата на полето.

— Какво прави тя, по дяволите? — извика Келсо.

— Ще ни осигури известно време — отвърна Стив и хукна към количката с ракети.

— Но тя дори не е въоръжена!

— Въоръжена? — Кадилак се засмя презрително и изведнъж го изпълни чувството за приобщеност. Беше като среща с отдавна изгубен приятел. — Само гледай, подземни човеко! Ще станеш свидетел на истинската сила на Плейнфолк!

Когато първите пет летящи коня се взривиха в небето, двамата благородници предположиха, че това или е катастрофата, или инцидент, или работа на някое отмъстително божество. Но когато една експлозия в двора беше последвана от още няколко, които превърнаха работилниците в пламтящ куп развалини, и двамата разбраха, че Херън Пул е обект на целенасочена атака.

Но от кого? Преди някой да може да потърси отговор още два летящи коня се взривиха опасно близко и генералният консул полетя надолу от небето — и почти изкопа с тяло собствения си гроб. Къде беше този невидим враг? Яма-Шита, като всички майстори на желязо, се страхуваше от божествения гняв на камите, но Херън Пул не беше поразен от небесни мълнии. Това беше дело на безмилостни хора!

В този момент дойдоха първите проблясъци на отговора. Наблюдателят от втория ескортиращ самолет успя да се приземи и въпреки че всяка кост в тялото му беше счупена, по някакъв начин намери сили да промълви няколко думи.

Докладва, че е видял петима души, облечени в дрехи на роби, да се крият до останалите четири летящи коня, и това веднага бе предадено на Мин-Орота. Двамата с Яма-Шита бяха смаяни и объркани, като всички, но макар страхът да беше стегнал гърдите им, умовете им не се бяха превърнали в желе. И двамата почти в един и същ момент стигнаха до едно и също заключение. Всичко това беше бунт на робите в Херън Пул. Глупаво безразсъдство, за което щяха да платят скъпо.

И точно в този момент на полето се появи една фигура, облечена в бяло, и тръгна към тях. Никой не можеше да проумее какво се надява да постигне този нещастен роб, но появата му беше недопустим акт на обида и той трябваше веднага да се унищожи. Незабавно! Яма-Шита се изправи, посочи с лакирания си жезъл непокорния роб и изкрещя на телохранителите си да го хванат. Мин-Орота бързо последва примера му. Десетина души останаха да защитават господарите си, а другите самураи — общо около шестдесет — хукнаха към полето. Някои извадиха дългите си мечове, други измъкнаха стрели от колчаните на гърбовете си.

Яма-Шита даде втора заповед на отряда конници — те трябваше да подминат облечения в бяло роб и да отидат при четирите летящи коня.

И изведнъж се смрази от неземен вик — пронизителното виене на мютски повелител.

Келсо, който зареждаше стартовите касети, почти изпусна двете ракети, които носеше.

— Какво е това, по дяволите!