Майсторите на желязо

Клиъруотър бавно събра палец и показалец. Онези, които наблюдаваха със спрял дъх, видяха Яма-Шита да обръща хватката си върху дръжката на меча, след това бавно да вдига ръце и да опира острието в корема си. А после вещицата с бяло лице — защото такава трябваше да е тя — изви ръце и замахна със стиснати юмруци към феодалния барон.

Яма-Шита знаеше, че силата, нахлула в ръцете му и насочила меча към тялото му, не е негова, но не можеше да й се съпротивлява. Нито можеше да се противопостави на безмълвната команда да изтегли меча от тялото си и да го забие отново. И отново! Първите два удара вцепениха ума му и замразиха езика, но болката вече бе непоносима и той изпищя, когато мечът се заби за трети път.

Онези, които не бяха имали куража да го последват, наблюдаваха ужасени как забива меча в тялото си четвърти път. И отново изпищя. Но не падна. Петият удар го превърна в жалка отрепка, пищяща и хленчеща, молеща за милост. Но бялата вещица беше непреклонна и чак когато Яма-Шита промуши тялото си за осми път, го пусна да коленичи в локва от собствената му кръв. И не помръдна, докато той не падна напред, все още стискащ дръжката на забития в тялото му меч, в краката й.

Клиъруотър протегна триумфиращо ръце към небето и земята отвърна със замиращ трясък на земна гръмотевица. Онези, които все още бяха на крака, се обърнаха и побягнаха.

Стив, който беше успял да яхне един от побягналите коне, дойде при нея. От погледа й по гърба му полазиха студени тръпки. Ако очите, както казваше Мистър Сноу, бяха прозорец на душата, тогава в пространството зад тях се криеше непознат.

— Така загиват всички врагове на Плейнфолк… — Гласът й беше тих и лишен от всякакви чувства.

Стив я вдигна на коня. Тялото й беше невероятно леко и крехко, като сух житен стрък. Тя сключи ръце около кръста му.

— Дръж се здраво — каза Стив и препусна към чакащите самолети.

Три от тях вече бяха обърнати с носове срещу вятъра. Кадилак се наведе от първия и помогна на Клиъруотър да се качи на предната седалка. Очите на мюта светеха, той явно нямаше търпение да тръгне. Стив го погледна. Да. Разбира се. Кадилак искаше винаги да е на печелившата страна.

Стив изпрати една целувка на Клиъруотър, след това удари по кабината.

— Тръгвайте! Ние сме веднага след вас! — Отстъпи, когато Кадилак запали стартовата ракета, и загледа как машината набира скорост. След шест секунди Кадилак запали две ракети вместо една и се откачи от талигата.

Келсо, който гледаше как самолетът излетя почти вертикално нагоре, попита:

— Трябваше ли да ги пуснеш заедно?

— Ти искаш ли да летиш с нея?

— Не и след онова, което видях, но…

— Не се тревожи. Тези четири самолета могат да бъдат взривени като другите. И аз все още пазя предавателя.

Келсо се засмя.

— В такъв случай по-добре да внимавам.

— Стига шегички! — извика Джоди. — Идват джапи!

Стив чу чаткане на копита и викна:

— Излитайте! — Бутна Джоди и Келсо към най-близкия самолет и затича към следващия. Джоди все още беше с един крак извън кабината, когато Келсо запали стартовите ракети. Стив се пресегна и дръпна стартовата ръчка — и в този момент първите конници изскочиха от храстите и препуснаха по полето.

Талигата се затъркаля напред.

Хайде, хайде, хайде!

Талигата бързо набра скорост, но не достатъчно, за да изпревари първия конник. Самураят — галопираше отдясно, за да избегне пушека от стартовите ракети — се изравни с крилото и опъна лъка си. От това разстояние не можеше да не уцели, но Мо-Таун сигурно се грижеше за Стив, защото стрелата удари корпуса, проби го и върхът й се заби в бедрото на Стив. Аххх, Кристо!

Самураят нямаше шанс за втори изстрел, защото докато се пресягаше през рамо за друга стрела, Стив се прицели и с троен залп го свали от седлото.

Когато Келсо и Джоди излетяха и Стив видя терена, разбра защо Кадилак беше запалил две ракети, и то по-рано. Полето напред беше осеяно с камъни и трупове. Стиснал зъби от болката, която пронизваше десния му крак, Стив запали първа и пета ракета и последва двамата ренегати стръмно нагоре в небето на запад.

Отвъд тъмночервените гористи хълмове лежеше Хъдсън. И ако мъжът с приличащото на череп лице беше казал истината, там трябваше да има поле като това, маркирано на картата с бяло празно квадратче. Но най-напред той имаше една последна работа, за която трябваше да се погрижи.

Стив наклони лявото крило и погледна надолу към мъничките фигури, стълпили се около самолета, който бяха оставили. С помощта на Джоди, Келсо и Кадилак той беше изтеглил две колички с ракети от двете страни на самолета, след това беше хвърлил всички останали гранати в кабината. Сега извади предавателя и натисна бутона.

Адиос, амигос.

Двете мълнии избухнаха почти едновременно — първо пластичният експлозив на борда на самолета с допълнителния товар от гранати, след това ракетните колички. Пушек блъвна, след това се завъртя около себе си и се издигна в небето; земята под него бе в пламъци. Малките фигурки изпопадаха.