Майсторите на желязо

Когато се оттегли в покоите си — сега охранявани от три пъти по-голям от обичайния брой самураи, — той видя до леглото си запечатано писмо. Съобщаваха, че в Ба-сатана е пристигнал куриер от кабинета на шамбелана с важно устно съобщение. Писмото подканяше Мин-Орота да приеме куриера незабавно. Срещата трябваше да се проведе в най-голяма тайна, произходът на куриера не трябваше да се разкрива пред никого и никакви адютанти не трябваше да присъстват при предаване на съобщението. Мин-Орота изобщо нямаше представа какво ще му каже куриерът, но и изкушението да разбере беше непреодолимо, и препоръките на Йеясу не можеха да се отхвърлят. След като унищожи писмото, както изискваше инструкцията, той изпрати най-доверения си слуга да доведе куриера по тайните стълби, които водеха до покоите му.

Куриерът дойде малко след полунощ и след размяна на уговорените пароли представи пълномощията си. Лицето му беше като жив череп. Представи се като Фуджи-Вара, но това вероятно не беше истинското му име.

Съобщението на Йеясу беше по същество следното: новината за катастрофалното събитие в Херън Пул стигнала до канцеларията му и била предадена на шогуна. Негово величество бил — както Мин-Орота добре си представяше — дълбоко потресен от сериозната заплаха за неговия живот, избегната по една случайност.

Шогунът бил покрусен също от загубата на зет си, високоуважавания генерален консул Накане То-Шиба. Смъртта му му причинила не само мъка; тя се отразила на неговия авторитет като властелин на Ни-Исан. Беше точно така, както се опасяваше Мин-Орота: едно нападение срещу генералния консул и пратеника Тоширо Хазе-Гава беше нападение върху самия шогунат. Ако той, като владетел, не можел да се справи с престъпните елементи и да осигури лична безопасност и безпрепятствено преминаване на правителствени служители, шогунатът трябвало сам да защити правата си с всички законни средства.

Не беше необходимо куриерът да разяснява какво означава това. Разбира се, на вдовицата на генералния консул трябваше да се изплати компенсация. Смъртта на един чиновник от такъв ранг не излизаше евтино, а понеже неговата жена беше сестра на шогуна, обичайното обезщетение сигурно щеше да се умножи по десет. По-широките последици от инцидента в Херън Пул също можеха да се окажат скъпи. Можеха да се наложат допълнителни данъци, да бъдат отнети търговски лицензи, активите да бъдат конфискувани. Животът на старшите помощници, които бяха включени в проекта, но бяха останали ненаказани, беше под въпрос — а щеше и да има увеличаване на броя на правителствените чиновници и на военните гарнизони — за издръжката на които трябваше да плаща той.

Ако решеше да се възпротиви на тези мерки, можеха да обявят земите му за „владение на отстъпник“. Това даваше на шогуната право на военна окупация. Ако положението се влошеше, можеха да му отнемат и титлата. Неприятна перспектива — особено след като вече беше застрашен от произволни репресии от страна на рода на Яма-Шита.

Фуджи-Вара, човек очевидно опитен в деликатни преговори от този вид, сподели, че господарят му знаел за съмнителната връзка между Мин-Орота и Яма-Шита, довела до смъртта на консула. Шамбеланът искал да помогне на рода на Мин-Орота — в края на краищата те били приятели и съюзници на То-Йота. И двата рода били, макар и по различен начин, застрашени от Яма-Шита. Ако се намерел някакъв начин да действат заедно, за да елиминират или намалят заплахата, той бил сигурен, че Йеясу би могъл да убеди шогуна да е по-снизходителен и да иска само номинално обезщетение за смъртта на генералния консул.

Това беше предложение, което Мин-Орота не можеше да отхвърли.

Мин-Орота се нуждаеше от помощ, но макар че беше притиснат в ъгъла, беше достатъчно проницателен да разбере, че посещението на куриера е само върхът на политическия айсберг. Хитрата стара лисица Йеясу отново беше извъртял номер на всички точно когато враговете му очакваха да бъдат повикани да изслушат тържествената му надгробна реч. Така че Мин-Орота обмисли възможностите и след това увери посетителя си, че той както винаги е готов да служи на шогуна — но какво точно трябва да направи?

И Фуджи-Вара му обясни.

Трите джонки, които бяха докарали Яма-Шита и хората му до Ба-сатана, още бяха на котва в пристанището и оцелелите — включително онези, които бяха вечеряли с Мин-Орота — бяха прекарали нощта на борда.

Екипажите, които не си бяха позволили да напуснат доковете, се радваха, че са избегнали ужасната смърт, постигнала сънародниците им.

Когато се събудиха, видяха друга голяма джонка, пристигнала през нощта и хвърлила котва в дясната страна на пристанището да развява флагове на династията на Хазе-Гава. След закуска благородниците и капитаните обсъдиха следващия ход. Трябваше ли веднага да вдигнат платна, или трябваше да изчакат, докато по сушата не пристигнат още хора — главно моряци — да попълнят намаления състав?