Майсторите на желязо

Присъдата беше единодушна. Династията на Яма-Шита беше извършила държавна измяна и трябваше да й се потърси сметка. Господарите Ко-Ника, Се-Ико и Мицу-Биши се съгласиха да отидат до Сара-куза да уведомят рода за обвинението и за доказателството, въз основа на което бяха намерени за виновни. Щяха също да вземат и списък на онези, от които щеше да се потърси отговорност. Посочените можеха или да се самоубият, или да просят милост от шогуна.

И в двата случая щяха да умрат. Алтернативата беше военна агресия и евентуално завземане на владението.

Нормално шогунатът не би дръзнал да предприеме такъв ход срещу Яма-Шита, но с Ко-Ника и Се-Ико, решили твърдо да застанат на негова страна, съпротивата срещу исканията му беше невъзможна. Йоритомо беше убеден, че намерените за виновни в съучастничество сами ще отнемат живота си — всеки властващ род трябваше да е готов да направи жертва. Преоблечените като селяни бойци на Яма-Шита бяха изненадани и избити, когато Мин-Орота удари гонга да донесат саке. Нападателите им, също маскирани като селяни, някои с жени и деца, качени на селски коли, бяха спрели да поприказват и да предложат продуктите си за продажба. Когато изведоха двамата парализирани помощници на Яма-Шита, за да ги постигне същата съдба, Йоритомо поздрави Мин-Орота за ролята, която беше изиграл за разкриването на предателството на Яма-Шита. Не се спомена нищо за любезната му подкрепа в любовната история на генералния консул с чуждестранната курва. Тези въпроси можеха да почакат. Слухът за женитбата на втория син на Мин-Орота и една от дъщерите на Яма-Шита щеше тихо да се забрави. По-точно — да умре. Както и въпросната дъщеря и останалите от семейството на Яма-Шита. Родители, жена, синове, дъщери и дори нероденото дете.

Беше жалко, но необходимо. Историята на Ни-Исан изобилстваше със случаи на осиротели деца на убити владетели, които бяха пораснали, бяха станали отмъстителни генерали на цели армии и бяха избили хората, имали неблагоразумието да ги пощадят.

Яма-Шита беше избил всичките си противници, но с изчезването на собствения му род щеше да се появи достоен — и вероятно по-послушен — наследник. Всички големи фамилии, включително То-Йота, имаха силни и слаби родови линии. Те бяха като дърветата; когато един силен клон, който взема по-голяма част от светлината, бъде отсечен, защото засенчва останалите, по-слабите се развиват.

Мерките, взети срещу фамилията Яма-Шита, щяха да са наказателни, но не осакатяващи. Техните търговски дейности бяха неразривно свързани с икономическото благосъстояние на Ни-Исан. Ако бъдеха принудени да платят прекалено висока цена, това щеше да стане източник на постоянно недоволство.

Трябваше да се постигне равновесие. Строгостта трябваше да бъде омекотена с великодушие. Но те повече нямаше да имат монопол върху търговията с мютите. Техните предишни съюзници Ко-Ника отсега нататък щяха да могат да строят кораби с колела и да плуват с тях по западните морета, а Се-Ико щяха да станат агенти за търговията с роби. Яма-Шита все още щяха да ги докарват на брега, но те щяха да бъдат продавани само от Се-Ико. Чрез тези две решаващи сделки, организирани от Йеясу, беше купена тяхната лоялност — а Яма-Шита щяха да платят сметката.

Корабът, развяващ флаговете на Хазе-Гава, всъщност беше част от бойната флота на шогуна. Беше докарал Йоритомо и шестимата владетели през нощта в района на Ба-сатана. Под командата на Мин-Орота от островния форт, който охраняваше достъпа до външния залив, бе даден залп. Това беше сигнал за другите пет бойни кораба от същата флотилия да влязат в пристанището. Щом те се показаха, корабът свали флаговете на Хазе-Гава и издигна истинските си флагове.

Когато войските на Мин-Орота нахлуха на доковете, на изненаданите капитани на Яма-Шита им стана ясно, че в политическото бъдеще на рода на техния мъртъв господар е настъпила промяна. С шест кораба на То-Йота, запречили единствения изход, шансът да излязат в открито море беше малък. Те имаха две възможности: да загинат в бой или да се предадат.

Започнаха преговори с представителите на То-Йота, Мин-Орота и шестимата други владетели. Капитаните научиха за обвинението в държавна измяна срещу тяхната династия. Техните кораби се конфискуваха. Ако се предадяха до следващия прилив, екипажите им щяха да бъдат пуснати на свобода. Съпротивата беше безсмислена — ако капитаните потопяха корабите си, никой нямаше да се спаси, а всички щяха да се смятат за толкова виновни, колкото и мъртвият им господар.

След час флаговете на династията Яма-Шита бяха свалени и положени почтително върху труповете на тримата капитани и техните старши офицери. Всичко беше постигнато без нито един изстрел.

Смъртта на Яма-Шита от ръката на тайнствената бяла фигура не беше очаквана от Йеясу, но ако владетелят беше останал жив, резултатът щеше да е същият. Щуките, не кротушките щяха да попаднат в мрежата, поставена с помощта на Кио Мин-Орота.