Майсторите на желязо

В уговорения час една волска кола и четирима носачи тръгнаха към мястото на срещата. Доста пред нея яздеха двамата помощници и четирима други самураи. Далеч назад имаше втора кола с дванадесет войници в цивилни дрехи. Трите групи сменяха скоростта и разстоянието и за случайния наблюдател нямаха нищо общо помежду си — всъщност искаха да създадат точно такова впечатление.

Когато конните самураи изследваха района около господарската къща, за да са сигурни, че няма скрита вражеска засада, двамата им началници заповядаха колата с раклата да влезе в района. Втората кола с преоблечените войници, чиито оръжия бяха скрити под сламата, върху която лежаха, спря на пътя отвън. За всеки минувач те бяха просто група селяни, спрели да се разтъпчат.

Господарската къща — дървена сграда с керемиден покрив, датираща от средата на миналото столетие — беше необитавана и прашна. Двама от офицерите на Мин-Орота, които помощниците на Яма-Шита вече бяха срещали, ги отведоха заедно с раклата при Мин-Орота, след това се оттеглиха заедно с четиримата носачи. Носачите бяха преоблечени войници, взети от общо четиридесетимата оцелели при разгрома в Херън Пул.

Кио Мин-Орота седеше на сламена рогозка, поставена в центъра на подиум, издигнат в дъното на стаята. Той ги извика да се приближат и да махнат четирите сламени рогозки, покриващи пода пред него. Самураите махнаха рогозките и видяха скрита врата, която водеше в дълбоко мазе.

Там, обясни Мин-Орота, трябвало да се сложи раклата. След това върху вратата щяло да се сложи дюшеме и раклата щяла да остане там, докато не дойде да я извади наследникът на Яма-Шита. Но първо той искал да види безценния предмет, на който техният господар възлагал толкова големи надежди.

Помощниците го помолиха да повика двамата си офицери, после четиримата мъже измъкнаха топовете копринен плат от раклата и извадиха един голям, тежък предмет, увит в ленено платно. Хората на Мин-Орота излязоха от стаята, а двамата помощници отгърнаха платното. Видя се двигател на „Скайхок“, поставен в дървена рамка. Ламинираното витло бе сложено до него.

Мин-Орота го разгледа отблизо, без да го докосва. Това ли бил странният уред, с който се движели летящите коне на Федерацията и който уж бил унищожен?

Мин-Орота похвали съобразителността на Яма-Шита. Каза, че освен всичките си други качества той бил и майстор на илюзията! Защото нали апаратът бил погълнат от огъня в присъствието на представители на шогуна?

Малко по малко, като признаваше и собственото си съучастничество, Мин-Орота измъкна цялата история — че Хиро Яма-Шита е бил главният двигател в плана за повторно хващане на тъмната светлина.

Двамата помощници не знаеха, че дългото куче, което трябваше да помогне за изпълнение на плана, е избягало. Никой от хората на Яма-Шита не знаеше. И Мин-Орота не им каза. Той обаче имаше друго предложение. Нека пием, каза той, за успеха на плана на вашия господар и в негова памет!

После удари малък гонг и извика офицерите си, които донесоха табла със закуски, наляха саке и поднесоха чаши на тримата.

— За Яма-Шита, господаря на тъмната светлина — вдигна тост Мин-Орота.

— За гибелта на враговете на прогреса! — отговориха в хор двамата.

Тъй като Мин-Орота пиеше от същото шише, двамата самураи не се поколебаха да последват примера му. Ръбовете на порцелановите чаши, които вдигнаха до устните си, обаче бяха покрити със силна безцветна отрова, която почти моментално ги парализира. Бяха в пълно съзнание и разбираха опасното положение, в което се намират, но не можеха да се движат.

Чашите паднаха от пръстите им, а офицерите на Мин-Орота извиха ръцете им зад гърба и ги вързаха. Парализата беше само временна, но беше необходима, за да се попречи на двамата самураи да вдигнат тревога или да се самоубият. Защото те биха го направили, без да се колебаят, пред гледката, която се разкри пред очите им.

Параванът зад подиума се отмести и те видяха младия шогун, седнал между шестима други владетели и техните военачалници. Мин-Орота коленичи да засвидетелства почитта си към Йоритомо. Двамата му офицери последваха примера му, като блъснаха и вързаните самураи да коленичат с тях.

Шамбеланът Йеясу беше организирал това събиране под различни претексти и в условия на безпрецедентна тайна. Като съдии и свидетели с шогуна бяха седнали владетелите на Ко-Ника, Се-Ико и Мицу-Биши, чиито земи лежаха покрай южната граница на владението на Яма-Шита, и техните непосредствени съседи Дай-Хацу, Да-Тсуни и Су-Зуки.

Династията Ко-Ника беше свързана с Яма-Шита; Се-Ико се смятаха за склонни да вземат тяхна страна във всеки сериозен спор с шогуната. Останалите четирима бяха в лагера на То-Йота. По отношение на силите Ко-Ника и Се-Ико превъзхождаха четиримата други, но Йеясу беше направил някои хитри задкулисни споразумения.