Майсторите на желязо

— Така мисля, господарю.

— Господарят Яма-Шита иска да е сигурен — каза преводачът. — Такава важна личност като теб заслужава най-доброто. — После излая някаква непонятна заповед.

Червените ленти скочиха, върнаха избраната двойка в редицата, после заедно с по-нискостоящите бели се нахвърлиха върху окованите мюти — удряха ги с камшици, размахваха мечовете си и крещяха неразбираеми думи на езика на майсторите на желязо. Бяха като бясна глутница койоти, лаещи и ръмжащи срещу стада бързокраки. Мечовете и тоягите дадоха ясно да се разбере какво искат, но няколко маскирани стражи все пак се развикаха на развален бейсик:

— Горе! Горе! На колело! Бързо! Маймуни се повъртят на въртележка!

Осемте мюти се качиха на колелото и застанаха на лопатката, която беше в хоризонтално положение: жените отляво, мъжете отдясно, на една ръка разстояние, обърнати с лице към главината. Лопатката беше широка, но опората за краката беше несигурна. От дървото капеше вода, а и движението им се спъваше от веригите около китките и тежките метални гривни на десните глезени. Всеки, който поглеждаше нервно през рамо да види какво ще стане, получаваше удар с камшик.

Клиъруотър разбра какво се кани да направи Яма-Шита и сърцето й се сви. Феодалът махна с ръка на един подчинен и той извика на друг раболепен слуга, застанал на отворения люк. Заповедта бързо беше предадена долу. Чу се силно съскане на изпусната пара, после палубата потрепери и двете огромни греди, които въртяха колелото, се раздвижиха.

Осемте мюти трябваше да се катерят по спускащите се лопатки, за да избегнат камшиците и мечовете на майсторите на желязо. Но ги очакваше още по-лоша съдба. Ако не успееха да стъпят на следващата лопатка, тя щеше да ги отнесе надолу и да ги смаже между колелото и палубата.

Колелото се завъртя по-бързо и започна лудешка надпревара. Яма-Шита поддържаше садистично темпо; темпо, при което можеха да се надяват да оцелеят само най-издръжливите и най-пъргавите.

Клиъруотър не знаеше какво да направи. Небесните гласове й бяха казали, че не бива да разкрива дарбата си пред майсторите на желязо, но бяха ли предвидили ситуация като тази? Трябваше ли да пренебрегне предупреждението им и да се опита да извика земните сили? И щяха ли те да отговорят? Корабите бяха далеч от сушата, над незнайни дълбини. Ако Талисмана й дадеше силата да ги разруши, какво щеше да постигне? Това нямаше да спаси мютите на колелото и щеше да причини смъртта на всички останали от Плейнфолк, които бяха оковани в трюма. Нищо не можеше да направи. Първото й задължение беше към Мистър Сноу — да уважи дадената клетва да направи всичко по силите си, за да защити Кадилак и да го върне в племето.

Пръв падна един мъж.

Белите ленти изкрещяха възбудено, когато мютът пропусна лопатката и направи фаталната грешка да се хвърли надолу. Ужасеният му писък секна, когато масивната лопатка го удари, отряза дясната му ръка и крака до коляното и запрати обезобразеното му тяло във водата. Сред взривове от смях две бели ленти вдигнаха крайниците и ги размахаха подигравателно към мютите, след това ги хвърлиха настрана.

Вместо да споделят същата ужасна съдба, двама от тримата останали мъже решиха да се хвърлят през борда. Първият — най-близкият до десния край на колелото — изтича с учудващо сигурна крачка по хлъзгавата лопатка и скочи във водата. Изплува за момент, зарита, след това потъна под тежестта на веригите си. Вторият се подхлъзна и падна между подпорните греди, към голямата ос на колелото и кипящия казан долу. Хвана се за една лопатка като подгизнал хамстер, но гредите го смазаха и колелото издигна нагоре вече безжизненото му тяло.

Когато мъжете тръгнаха да скачат във водата, най-близката до левия край на колелото жена се опита да се спаси по същия начин, но точно когато щеше да скочи, изгуби равновесие. Размахала ръце, тя политна към палубата и падна по гръб върху огромната обкована с желязо греда, която движеше колелото. Гръбначният й стълб се пречупи с пукот и през Клиъруотър премина наелектризираща тръпка. В същия миг избраната от нея жена изпищя отчаяно — молеше се някой да й помогне. Беше близко до средата на колелото, но единственият оцелял мъж от дясната й страна беше твърде далеч. Забравила за опасността, най-близката й другарка се пресегна към нея и стисна ръката й. Клиъруотър искаше да успеят. Да намерят сили да се изкачат на върха и да скочат във водата. Не стана — в следващия миг и двете полетяха към смъртта си под колелото.

Яма-Шита даде нова заповед и колелото бързо намали обороти, — после спря; белите ленти заповядаха на двамата изтощени оцелели да слязат долу и като се смееха, започнаха да ги потупват по гърбовете. Оцелелият мъж беше избраният от Клиъруотър. Неочакваното преминаване от садистична бруталност в очевидна симпатия към оцелелите от ужасното мъчение породиха у него и у останалата жива жена огромно объркване и те едва не заплакаха. Шестте въоръжени червени ленти ги подкараха към Яма-Шита, после, по заповед на преводача, обърнаха двойката към Клиъруотър и накараха мютите да коленичат.