Майсторите на желязо

Всяка вечер, когато стражата се отпускаше и преставаше да обикаля и да надзърта през шпионката на вратата, Клиъруотър използваше запаса си от розови листа да сваля шарките от тялото си — започна с частите, скрити под кожите й за ходене. На четвъртия ден преобразяването беше завършено. Стражът, който донесе оскъдната й закуска, толкова се стресна, че едва не изпусна таблата, и извика прекия си началник да се увери със собствените си очи в станалото. Новината бързо се разнесе и след час самият главен консул влезе при нея и заповяда да я съблекат.

Клиъруотър не се съпротиви; беше навела очи, докато То-Шиба бавно я оглеждаше от всички страни и поглъщаше всяка подробност от тялото й. Накрая той заповяда на един от стражите, който стоеше зад нея, да дръпне назад дългата й тъмна коса, която закриваше лицето й. Когато той я стегна с бяла превръзка на тила й, тя вдигна брадичка и очите й срещнаха очите на генералния консул. То-Шиба беше очаквал да види изпълнен със страх или опасение раболепен поглед на по-низше същество; вместо това видя светещи копия от син огън, които пронизаха душата му.

От този момент той беше обвързан от силата, дадена й от Талисмана.

Въпреки предишното ненаситно желание на То-Шиба за жени Клиъруотър беше доволна, че тя вече не може да бъде заместена. Неговото незаконно желание беше изцяло съсредоточено върху нея и щеше да остане такова дори да бяха разделени за седмици и месеци. Нямаше смисъл обаче да рискува. В навечерието на заминаването й, докато То-Шиба лежеше в прегръдките й, треперещ от екстаз, и преживяваше последния кръг на въображаемата си сексуална гимнастика, тя върна мислите му към брачното легло, като наложи собствения си образ върху този на жена му. Ето защо не беше изненадващо, че сестрата на шогуна нямаше от какво да се оплаква при краткото си посещение в летния дворец в Йедо.

Силата, която Клиъруотър използваше да манипулира генералния консул, й позволи да насочи ръцете на майстора, украсяващ капака и страните на кутията с картини, които да говорят на онези, които щяха да я получат: Мистър Сноу и златокосия облачен воин, чиято съдба беше неотделимо свързана с нейната.

За майсторите на желязо, които бяха в пълно неведение за силите й, това беше само празна кутия. Предмет с известна стойност и красота, но нищо в сравнение с изключителните произведения на изкуството, които украсяваха домовете на феодалите и дворците на шогуна. Но дървото на кутията беше изпълнено с нейното същество и картините бяха изкусно прикрити карти, които трябваше да отведат Стив до Херън Пул и до скритата къща на езерото, където я държеше Накане То-Шиба. Когато Мистър Сноу вземеше кутията в ръцете си, щеше да почувства нейното присъствие, гласът й щеше да влезе в неговия ум, образите щяха да разкрият тайните си.

В средата на май флотилия от гигантски кораби с колела, водена от позлатения кораб на Яма-Шита, отплува от пристанище Бу-фаро покрай гърмящите води на Ниа-гара. Плуваха на югозапад покрай пристанище Кари-варан до съседното владение на Ко-Ника — близък съюзник на Яма-Шита. По залез-слънце корабите хвърлиха котва на известно разстояние от брега и когато тъмнината скри всяко движение от любопитните очи, една рибарска лодка докара в покрита носилка жената дълго куче на кораба на Яма-Шита.

Призори корабите продължиха на запад. Пътуването мина спокойно. Когато прекосиха езерото Хюрън, Яма-Шита изпрати един кораб до Бей-сита и друг до Мира-уоки да търгуват с малки групи мютски племена, които идваха от южните земи. На десетия ден от пътуването видяха обичайната огромна маса мюти, разположени на лагер около търговския пункт в Ду-арута, на западния край на Вътрешното море.

През последвалата седмица на оживена търговия Мистър Сноу, летописецът на М’Кол, на няколко пъти направи опит да повдигне въпрос за облачния воин и неговата придружителка, но Яма-Шита го държа в очакване до навечерието на отплуването им. Едва тогава предприе безпрецедентната стъпка да покани летописеца и двама старейшини на племето на борда на собствения си кораб. Мютите бяха, разбира се, задължени да се подчинят да бъдат основно почистени преди срещата си с него и трябваше да сменят миризливите си животински кожи с памучни ризи и панталони. По всичко личеше, че не бяха намерили това за много мъчително и Яма-Шита със задоволство отбеляза, че Мистър Сноу, когато е подходящо облечен и с добре сресана коса, се държи дори с известно достойнство. Всъщност ако не бяха израстъците на челото му, тъмната кожа на предмишниците и черно-кафявата шарка, която покриваше тялото му от главата до петите, човек би могъл да каже, че изглежда и се държи като истинско човешко същество.