Майсторите на желязо

Понякога Яма-Шита се чудеше дали Плейнфолк разбират, че са манипулирани, но никога не му мина през ума, че може да са вдъхновени от чувство за провидение. Той никога не беше чувал за пророчеството за Талисмана, но дори да го беше чул, щеше набързо да го отхвърли. Любопитството му към мютите беше ограничено от вътрешната убеденост в собственото му превъзходство и това на системата, която представляваше. По негово мнение — което се споделяше от всички майстори на желязо от шогуна надолу — от мютите не можеше да се научи нищо за самите тях. Яма-Шита не беше антрополог, нито беше учен по сравнителна религия — той беше ангажиран с управление на ресурси.

Това селективно събиране на информация означаваше, че Яма-Шита, подобно на пратеника, не знаеше нищо за „свръхнормални“ мюти. Така че направи същото погрешно заключение в края на януари, когато до него стигна новината за неочакваната промяна на Клиъруотър от многоцветна мютка в дълго куче с чиста кожа — също като шогуна, той реши, че това е предателство.

Гневът му беше насочен срещу двама души: срещу Мистър Сноу, заради опита да го измами, и срещу генералния консул, заради неговата слабост и глупост. Когато Кио Мин-Орота го информира за станалото, първата му мисъл беше бързо да ликвидира Клиъруотър с помощта на някой платен убиец, но Кио го увери, че като се вземат предвид всички обстоятелства, никой от тях не може да бъде обвинен в съучастничество.

Като размисли, Яма-Шита се съгласи, но също като шогуна, беше изправен пред дилема. Скриването на присъствието на жена дълго куче беше едновременно нежелано затруднение и небесен дар. Необяснимото желание на консула да спи с жена с нисък социален статус го правеше уязвим за шантаж. Този човек явно беше дегенерат, но връзките му по върховете чрез неговия брак за една от сестрите на шогуна го правеха важна пионка в опасната игра, която беше в ход сега.

Мистър Сноу, летописецът, беше съвсем друг проблем. Каква игра играеше лукавият старец с израстъци по главата? Тъй като се беше наел да достави летящ кон срещу пушки, следваше, че участва в тази измама. Означаваше ли това, че е в тайно споразумение с Федерацията?

Ако беше, в искането маскираната жена дълго куче да бъде върната на М’Кол заедно с облачния воин, когато изпълнят задачата, имаше смисъл. Очевидно тя и нейният партньор трябваше да докладват за всичко, което са видели: за занаятчийските умения на майсторите на желязо и за тяхната способност да усвояват нови техники, за начините, по които ще захранват с енергия летящите коне, и за тяхното умение да ги използват във въздуха. Нищо чудно, че облачният воин беше поискал да им бъде разрешено да останат заедно. Това беше хитра уловка, но никой мют или трекер, влязъл в Ни-Исан, не се беше върнал да разкаже нещо — и тази дръзка двойка щеше да сподели същата съдба.

Един важен въпрос обаче оставаше без отговор: защо Федерацията доброволно ще предаде тайните на летенето на един потенциален враг? Подаръкът, по общо мнение, беше доставен под маскировката на повредени стоки, но това просто придаваше правдоподобност на твърдението на Брикман, че е построил летящия кон от спасени части и парчета, докато е бил в плен на мютите. Въпреки очукания си вид летателният апарат все още можеше да носи във въздуха двама души и беше докарал два обекта с огромна стойност: един летящ конник, който изгаряше от нетърпение да обясни подробно работата на всяка част и теорията на нейното конструиране, и работещ образец на двигател, захранван с тъмна светлина.

За Яма-Шита — роден предприемач — това се оказа достатъчно добра възможност и той не можеше да я изпусне. След като скри двигателя, той — под зоркия поглед на представителя на шогуна — имитира унищожаването му във внушителен огън, в който имаше ракети и няколко скрити заряда барут.

Грешката с истинската идентичност на Клиъруотър — която по-късно щеше да накара пратеника Тоширо да вярва, че Яма-Шита може да е в съюз с Федерацията — го подтикна да разработи свой собствен сценарий за Мистър Сноу. В Ни-Исан никой не беше получил власт, на каквато се радваше Яма-Шита, без да е жесток и коварен — и той не беше изключение. Като повечето феодали, той беше подозрителен и обичаше сложните заговори. Беше сигурен, че Мистър Сноу не е очаквал жената дълго куче да разкрие истинския цвят на кожата си. И нямаше начин летописецът да е могъл да знае, че тя ще бъде поставена под охрана от Накане То-Шиба, нито би могъл да предвиди какво ще последва от това.

Така че какъв беше замисълът? Беше ли доставката на летателния апарат с неговия загадъчен мотор и услужлив конник опит да се предизвика по-нататъшен интерес какви още други неща би могъл да предложи старият мют? След толкова години търговия с мютите Яма-Шита очевидно беше личност, с която може да се прави бизнес. И неговите кораби с колела осигуряваха сигурна система за доставка на стоки и хора. Възможно ли беше Федерацията чрез Мистър Сноу да иска да установи контакт с него?