Майсторите на желязо

Това вече не бе съвпадение. Съдбата беше решила да събере играчите в драмата на една и съща сцена. Той щеше да направи обещания доклад пред пратеника, но щеше да се постарае младият мъж сам да открие истината!

Нобуро наблюдаваше дискретно от разстояние как двете прислужнички отидоха до господаря на конвоя, който приветства връщането им и им помогна да настанят възможно най-добре своята „господарка“. Когато я отведоха, Нобуро отиде при ханджията и жена му и им каза, че иска да обсъдят един важен въпрос насаме.

Ханджията, който — като всички хора, които упражняваха някаква професия — беше социално по-нискостоящ от самурая, отведе Нобуро в дома си с обичайните поклони, към които жена му прибави унизителните си извинения за жалкото състояние на дома и така нататък, и така нататък.

След като всички официалности бяха спазени, Нобуро седна кръстато с лице към коленичилия ханджия. Съпругата му коленичи на традиционното женско място — с лице към лявото рамо на мъжа си. Нобуро започна с обяснение, че предишното му посещение на пощенската станция е било да провери репутацията й като чисто и добре поддържано заведение. Бил доволен да установи, че всичко, което бил чул, е вярно. Високите стандарти на обслужване и предлаганото сърдечно гостоприемство на уморените пътници внушавали доверие към стопанина. Тяхната честност и усърдие, каза Нобуро, били пример, на който останалите трябвало ревностно да подражават. Наистина похвала.

Докато изненаданата двойка търсеше подходящи думи да изрази, че двамата са недостойни за такава прекалено голяма похвала, Нобуро извади пачка банкноти и я постави на рогозката пред ханджията. Мъжът стреснато погледна жена си, после и двамата загледаха с отворени уста това богатство. Неспособен да повярва на очите си, ханджията се пресегна към банкнотите с трепереща ръка и ги отмести настрана. Според правилата на етикета той не можеше да вземе парите, докато Нобуро не му разрешеше да го стори.

След като получи тържествено обещание, че ще се отнесат с крайно благоразумие към онова, което ще им каже, Нобуро разкри, че той действа от името на един високопоставен млад благородник, който много желае да се срещне с маскираната дама, която току-що е отседнала при тях.

За подсилване на разказа си Нобуро нарисува трагическа картина на пробуждащата се любов на младия мъж — в този случай взаимна — с въпросната дама. Но поради високия ранг на семейството му връзката не можела да продължи. Имало уговорка младият мъж да се ожени за дъщерята на един от многото клонове на фамилията Тойота — владетеля на Ни-Исан.

Ханджията и жена му го гледаха смаяно. Не им се вярваше, че са замесени в такива големи събития!

Поради тази причина, продължи Нобуро, дамата била изгонена от дворцовите среди и сега я карали да стане робиня на един обикновен търговец от източния бряг. Тази среща — при условие, че ханджията и неговата жена великодушно позволят това да стане под техния покрив — била последната възможност двамата млади да са заедно.

Ханджийката, жена с нежно сърце, но с живот, лишен от такава голяма страст, слушаше ненаситно историята на самурая. Нейният мъж имаше само една цел: да извлече полза от всяка сделка. Пръстите му, които можеха да се движат с невероятна ловкост и скорост над сметалото, отдавна бяха забравили как да галят тялото й. Като резултат нейният романтичен апетит се хранеше косвено с подробности от любовните истории на други хора. Паричният подарък задоволи нейния съпруг, сърцераздирателната история предизвика сълзи в очите на жена му. Довечера, в леглото, тя щеше да затвори очи и да си представи себе си в ролята на куртизанката, притисната в последната отчаяна прегръдка с младия благороден любовник. При условие, разбира се, че нейният тъп, безчувствен съпруг не прогонеше илюзиите й със свирепото си хъркане.

Но междувременно как можеха те да помогнат? Въпросът беше поставен плахо на Нобуро от нейния съпруг. Нобуро обясни, че двете жени, които служели като нейни компаньонки, били на работа при търговеца. Фактът, че той беше осигурил за компаньонки виетнамки, сам по себе си беше обида и показваше какъв груб човек е.

Ханджията и жена му, и двамата от китайски произход и поради това по-висши от всички, с изключение на Синовете на Ни-Исан, бързо се съгласиха.

След като беше уверен, че ще може да наеме малката пристройка, която беше използвал при предишното си посещение, Нобуро извади малък флакон, пълен с фин прах — мощно приспивателно, което трябваше да се смеси в две чаши със саке, което ханджията великодушно да предложи на прислужничките на куртизанката на вечеря. Когато те заспели дълбоко и другите пътници се оттеглели за сън, той трябвало да отведе дамата в пристройката, където нейният благороден любовник щял да чака с надежда тя да го приеме с великодушно сърце и отстъпчива природа. На сутринта той щял да си отиде, за да не я види никога повече, дамата щяла да се върне в стаята си, а нейните компаньонки нямало да знаят нищо.